Автор Тема: "Що е военна археология и има ли тя приложение в България"  (Прочетена 8615 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dimitrow

  • Тестова група
  • Нов потребител
  • *
  • Публикации: 38
Марко Златев, полк., доц. д-р

Даването на отговор на така поставения въпрос от методологична гледна точка изисква да се подходи от общото към частното. С други думи, да се каже какво представлява археологията въобще и къде е нейното мяс­то в системата от научни знания. Самото наименование е сложна дума (словосъчетание) и идва от гръцките ar­chaios – стар, древен, и logos – наука.
Според третото издание на „Большая советская энцик­лопедия“ археологията е „наука, изучаваща историчес­кото минало на човечеството по веществени доказа­телства“1. В една от популярните български енциклопедии „България“ тя е дефинирана като „историческа наука, която по паметниците на материалната култура от миналото изучава историческото развитие на общес­твото с помощта на археологически разкопки и др. специални изследователски методи“2. Едно от послед­ните справочни издания у нас – „Съвременна българска енциклопедия“, определя археологията като „научна дис­циплина, която изучава предисторията на човешкото общество чрез контролирани заключения въз основа на физически доказателства, получени при разкопки (оръдия на труда, съдове, оръжия, украшения и цели комплекси – поселения, съкровища, могили)“3.
От приведените цитати се открояват три съществени момента. Първият, че археологията е историческа дисцип­лина, т.е. изучава миналото на човечеството. Вторият, че миналото се изучава въз основа на веществени (физичес­ки) доказателства (материални предмети), и третият, че тези веществени доказателства са получени при разкопки.
В този ред на мисли важно е да се види точното място на археологията в цялата система на историческата на­ука. Тя се отнася към т.нар. помощни исторически дис­циплини. Видни български историци ги класифицират в пет групи, като мястото на археологията е определено във втората, наречена „помощни исторически дисцип­лини, които изучават веществените извори“4. Тук тя е причислена от авторите наред с етнографията, нумиз­матиката, сфрагистиката, хералдиката, емблематиката, глиптологията, филигранологията, иконографията и му­зейното дело.
В различните държави археологията се заражда по различно време и развитието є минава през различни пе­риоди. Като самостоятелна наука обаче тя се оформя в края на ХIХ и началото на ХХ век. Прието е нейните под­дялове да се делят по епохи (каменна, бронзова и т.н.), понякога по държави, по културно-исторически области, по етнически признак и пр.
Сведенията за първите български археологически про­учвания са от ХIХ век, а през ХХ век те вече се провеждат редовно. Известни са имената на много специалисти в това отношение, както чуждестранни, така и български, които имат определена заслуга за развитието на археологията по българските земи. Във втората половина на века и нача­лото на сегашното столетие постиженията са значителни, понякога сензационни, което безспорно издига авторитета на българската наука в европейски и световен мащаб.
След тези кратки разяснения относно археологията, които са основополагащи, може да се пристъпи към същ­ността на отговора на поставения въпрос. От изложеното по-горе може да се формулира следната теза – военната археология се явява част от военноисторическата наука. Къде точно обаче е нейното място?
В специализираната военна литература е застъпено схващането, че военната история е част от общата исто­рия, а от друга – част от военната наука. С други думи, ако използваме тактически термин, тя се намира на „сти­ка“ на тези две области на знанията. Това твърдение е на­пълно логично, тъй като тя, от една страна, е историческа дисциплина, понеже се занимава с миналото на човечест­вото. От друга страна, тя е и военна дисциплина, понеже се занимава с въпросите на военното дело (казано най-кратко) в миналото.
Нека обаче видим какво е съдържанието на военната история, т.е. кои са нейните части (дялове, отрасли). До 90-те години на ХХ век се смяташе, че основните части на военната история са история на войните, история на военното изкуство, история на въоръжените сили, ис­тория на въоръжението и военната техника, история на военната мисъл и военна историография. В последните години към тях се причислява и история на войсковите части (военните формирования).
Освен това има и някои специфични отрасли на во­енната история – военна статистика, военна археология, военноисторическо изворознание, военна археография.
В края на ХХ век се активизираха изследвания в едно ново направление – история на предотвратяването на войните и сдържане на агресията, което се очертава да се превърне в бъдеще в отделна част на военната история.
От изложеното става ясно, че военната археология е специален отрасъл на военната история и в същото време е част от общата археология. Тя изучава „дейността на хората в миналото в областта на военното дело по вещес­твени източници“5. Във второто издание на цитирания източник са направени допълнителни уточнения, които по-вярно отразяват същността на нещата. Там военната археология е дефинирана като „изучаваща дейността на хората в миналото във военната област по веществени източници (оръжие и военна техника, фортификационни съоръжения, награди, предмети от военния бит и др.), по­лучени при археологически разкопки“6.
Военната археология използва принципите и методи­те на общата археология – стратиграфски, типологичен, трасеологичен, картографски, радиовъглероден метод за датиране и др. Дори първоначалното търсене и изслед­ване на веществени военноисторически паметници се е извършвало в хода на решаването на задачите на общата история. Оформянето на военната история като относи­телно самостоятелна област на знанията и нейното разви­тие обуславя формирането на военната археология като специален отрасъл. Ето защо тя се опира на нейните със­тавни части, на военната наука и на други спомагателни (помощни) исторически дисциплини, за които стана дума в началото на изложението.
В хода на множеството археологически проучвания, извършени в различни райони от територията на Бъл­гария, наред с другите находки, са открити и предмети, които се отнасят към военната дейност на хората от ми­налото. В една или друга степен те хвърлят допълнително светлина върху водените войни през различните епохи, дават нагледна представа за характера на въоръжението и снаряжението на армиите. Откритите остатъци от фор­тификационни съоръжения допринасят за изясняване на способите за водене на бойни действия и пр.
За събитията от нашата нова и най-нова история обаче такива проучвания не са правени по простата причина, че за тях вече има достатъчно извори, които се пазят на съх­ранение в различните исторически архиви. Тези докумен­ти са основата за написване на научни трудове не само по проблеми на историята на България, но и такива от нашата военна история. Въпреки всичко, поради това че архивната мрежа се създава и развива в България сравнително късно (средата на ХХ век), в комплектуването на документите има известни празноти. Такива, естествено, са налице и в документите за отделните войни и сражения на българска­та армия, което затруднява най-вече военните историци да ги анализират и да извлекат поуките за практиката.
В този случай определена помощ може да окаже воен­ната археология. Чрез провеждане на целенасочени раз­копки на местата, където е известно от изворите, че са се водили бойни действия, и анализ на намерените военни материали (най-общо казано) може да се направят важни изводи за характера на бойните действия, вида на изпол­званите оръжия и състава на воюващите войски. Това е метод, доста често използван в някои страни и наричан още „изучаване на бойното поле“.
Възможно ли е и у нас да се използва този метод? Оп­ределено – да.
Боевете, в които участва Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877–1878 г., са из­вестни – Стара Загора, вр. Шипка и Шейново. На ста­ропланинския проход поради особеностите на терена, температурните промени през лятото и зимата, ерозий­ните процеси, както и отдалечеността на събитията, въз­можностите са ограничени. Но на останалите две места със сигурност проучванията ще постигнат определени резултати.
По-голямата част от бойните действия по време на Сръбско-българската война от 1885 г. са в пределите на западната и северозападната част от територията на страната. Има запазени карти за точните позиции както на прикриващите отряди, така и на частите на Сливниш­ката позиция. Въпреки че на някои места днес има гори, на други действащи кариери, може да се очаква, че раз­копките ще бъдат успешни.
Почти изцяло териториите, на които Българската ар­мия воюва през Балканските войни 1912–1913 г., са в пределите на съседните ни държави. Единствено възмож­но място за подобни проучвания е Кресненското дефиле, където през лятото на 1913 г. се провежда операцията по обкръжаването на гръцката армия.
По време на бойните действия на българската армия в Първата световна война (1915–1918 г.) определено ин­тересни резултати биха се получили в Добруджа – около Тутракан, Добрич или на Кобадинската позиция.
Не бива да се подценява и т.нар. подводна археология, която също намира широко приложение в някои страни. В наши условия тя би имала успех по Черноморското крайбрежие, където след Първата световна война под контрола на съглашенците е изхвърлено в морето опре­делено количество въоръжение.
В заключение следва да се отбележи, че военноар­хеологически разкопки за изучаване на нашата нова инай-нова военна история досега у нас не са правени. Отчитайки героичното минало на Българската армия и повишения интерес на обществото и подрастващото поколение към него, както и разширяването на подобни проучвания в международен мащаб, може да се направи изводът, че е крайно наложително такива да започнат и в България. Отначало те могат да се провеждат в райони от днешната є територия, а впоследствие чрез междуна­родни съвместни проекти и на териториите и на други държави, където са воювали български войски. Това ще спомогне за подобряване на патриотичното възпитание, издигане на българското самосъзнание на по-високо ниво и по-лесното интегриране в европейските структури.

Неактивен zanvan

  • Напреднал потребител
  • ***
  • Публикации: 227
хубава статиика но без картинки е малко скучна ...ей една от мене ..дано да е по темата  8)

 

Powered by EzPortal