0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Какво да съм я запалил като моята гори от всички страни ,но късмета ще да е за малцина.Млади ,стари, който превари.
Информация какви турски съкровища са намерени по нашите земи може да се намери в библиотеките.В известията на археологическия институт,годишниците на някои музеи и списание Археология са публикувани всички колективни находки намерени в България от 1900 г. насам.Най интересни бяха античните и средновековни разпилени находки,но покрай тях си бях записал и пет-шест на разпилени сребърни турски монети смесени с талери.Нямах късмет само на едно място намерих петнайсетина сребърни турции от най големия номинал,но те струваха по три лева и аз ги оставих на намервача. -- Една вечер двама иманяри ме заведоха в джамията в Шумен.Но не в Томбул джамия тя е към ЮНЕСКО(то и в нея има там е дето застава ходжата като почне да пее).В тази ходжата ни посрещна и ни разправя че някакъв човек от Турция идвал,заставал на определено място и все гледал в една точка.Уговорихме се че ще делим по равно и извадих Снифера и го пуснах.Точно дето гледал турчина за моя изненада даде един голям сигнал към метър и двайсе на метър.Викам им туй е нещо голямо,но те не се изненадаха явно очакваха нещо точно такова.Разбихме в стената една дупка и махнахма няколко тухли,откри се малко помещение.Ходжата бръкна вътре и извади няколко ибрика и едно легенче.Светнах вътре с батерията то пълно с бакърени ибрици и легенчета(били са калайдисани) всички много проста направа никаква красота.Ходжата въобще не ще да делим,забрави веднага какво се уговорихме.То и мене не ми трябваха,но можеше поне да предложи по един ибрик.Искаха да ме водят сетне и в Томбул джамия,но аз си рекох те едни ибрици не искаха да делим та камо ли ако намерим злато.И никъде не отидох повече с тия хора.