Автор Тема: Легендата за Върбишкия проход и малодушието на българските историци  (Прочетена 8180 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен кукуряк

  • Редовен потребител
  • **
  • Публикации: 21
Легендата за Върбишкия проход и малодушието на българските историци.

Документите правят историята, или поне така би трябвало да бъде. Написаното от Васил Златарски - "Вероятно във Върбишкия проход" за битката между император Никифор Геник и кан Крум ,още властва в Българската история и се изучава в училищата.
Противно на документирано място на битката - Славомир (днешно име- Сломер, Великотърновско)
Каква е историята на това твърдение ?
Източниците на битката , които ние познаваме сега са два. Златарски е бил запознат само с един - този на Теофан Изповедник. Четейки този източник , човек остава с впечатлението че битката е станала много скоро след като ромеите напускат Плиска.
Вярвайки напълно на този документ, Златарски пише мнението си за мястото на битката. Напълно пренебрегвайки написаното от Паисий в История Славяно - Българская ( Паисий взаимства тази информация от Мавро Орбини).
Златарски умира през 1935 година. През 1936 г., Иван Дуйчев намира втория източник, т.н. "Анонимен ватикански разказ".

В него се казва , че Никифор е тръгнал към Сердика и битката е станала 15 дни след Плиска. Нападнати са на разсъмване, докато са спели, т.е. лагерували. Битката не е станала в никакъв проход, след битката оцелелите бягат на юг и там влизат в проходите.
Вместо да направят разкопки в местността " Слава Могила" до Сломер, археолозите разкопават много места във Върбишкия
проход, без да намерят нищо, индикиращо за битка. Стрели и кръстчета са намирани в Ришкия проход, но там е ставала друга, добре документирана битка на кан Винех с повече от 10000 ромеи убити в прохода.
Нито един български историк няма смелостта да каже истината и да изрази позиция. А истината е , че битката е станала "Вероятно до село Сломер".
       Иван Попов - Кукуряк

   P.S. Д-р доц.Евгени Дерменджиев, главен уредник във Великотърновския музей, специалист по средновековна  археология изразява подобно мнение, в интерес на истината.
« Последна редакция: Юни 08, 2019, 11:06:42 pm от кукуряк »

Неактивен Araman

  • Ветеран
  • *****
  • Публикации: 1251
Чудя се едно на тези данни...инфо от онова време. След като ,хипотетично, Никифор е превзел столицата на Дунавска България, за чии му е да тръгва към Сердика и то в полупланински и планински терен, поход,който би отнел седмици до там и то в дълбокият тил на враг,чиито войски не са разгромени, а отделно местното население със сигурността би водило партизански действия срещу войската му...ще ги тормози и омаломощава през целият път.
Да не говорим и за логистика...прехрана и т.н.
Нещо в тези сведения...куца яко.
"Страхуваш ли се-не го прави. Правиш ли го-не се страхувай!!!"-Чингис хан

https://vbox7.com/play:7e5f6da7ff&start=1

Неактивен кукуряк

  • Редовен потребител
  • **
  • Публикации: 21
Някои от генералите на Никифор са били против, поради тези причини.Както и някои генерали на Хитлер са били против да се напада Русия, но ...каквото каже шефа :).
 Падането на Сердика е главната причина за организирането на похода срещу България. Летописец пише, че когато Никифор научава за падането на града и избиването на 6000 души гарнизон -" изпаднал в ярост и веднага започнал да събира армия".
 Явно Сердика е била много важна за тях, 6000 войници гарнизон е нямало дори в Константинопол по онова време...

Неактивен кукуряк

  • Редовен потребител
  • **
  • Публикации: 21
Една находка от няколко златни византийски монети намерени до село Къпиново говори в полза на тази версия.
Монетите са от Никифор и двамата предишни императори. Може да са загубени от бягащи от битката.

Неактивен yaponetsa

  • Модератор
  • Ветеран
  • *****
  • Публикации: 861
Явно Сердика е била много важна за тях, 6000 войници гарнизон е нямало дори в Константинопол по онова време...
Малко оф-топик,но Константинопол е бил със специален статус и е разполагал във всеки един момент с поне 10 000 войници.

Неактивен odins-

  • Тестова група
  • Старши потребител
  • *
  • Публикации: 291
  • xp deus,mikron 110
И от мене малко оф-топик,повода за нахлуването на Никифор си е избиването на гарнизона в Сердика,след като Крум я обгражда обещава на воиниците ако се предадът да им пощади живота,след като се предават си променя мнението и ги избива,така че най вероятно след като Никифор опожарява Плиска да е тръгнал към Сердика.

Неактивен yaponetsa

  • Модератор
  • Ветеран
  • *****
  • Публикации: 861
И от мене малко оф-топик,повода за нахлуването на Никифор си е избиването на гарнизона в Сердика,след като Крум я обгражда обещава на воиниците ако се предадът да им пощади живота,след като се предават си променя мнението и ги избива,така че най вероятно след като Никифор опожарява Плиска да е тръгнал към Сердика.
Не е верно.Крум прави наказателна акция,щото Никифор подготвял поход през 807 ,но  се провалил.
М-у другото не е и толкова вярно че Крум избил целия гарнизон,след като Никифор наказал войниците които се добрали до Константинопол. Повечето от тях дезертирали в последствие при Крум.Няма как хем всички да са избити хем после да са наказани и да дезертират....и то при тоя дето уж ги изклал.
А да има разположен 6000 гарнизон в една крепост,значи има нещо по сериозно.Това е била войската на цялата Тема/област.По принцип по голямата част трябва да е пръсната по малки крепости като гарнизони.И не повече от 1000-1500 са стационирани в някой главен град.

Неактивен yaponetsa

  • Модератор
  • Ветеран
  • *****
  • Публикации: 861
Хайде и сега малко по темата.Като цяло историята на Паисий Хилендарски е вярна в общата си част.Но има и доста грешки в нея.Все пак той е писал почти 1000 години след събитията от 811г.Не казвам че Паисий греши,а че не знаем какъв извор е ползвал и до колко достоверен е бил.

Неактивен кукуряк

  • Редовен потребител
  • **
  • Публикации: 21
Паисий е взел информацията от книгата " Царството на славяните" на Мавро Орбини, н
аписана 1601 г.

Неактивен Боян Мага

  • Нов потребител
  • *
  • Публикации: 8
  За мястото на тази битка някой си Иван Калчев е чел реферат пред "Шуменското археологическо дружество", през 1922 г. В докладът си изтъкнал съображения според които битката не възможно да е станала във Върбишкия или Берегавския /тогава/ проход. За най-вероятно място той посочва местността "Гръцка сеч", която е на около 3 км. южно от с. Кюлевча.

Неактивен Kubrat

  • Редовен потребител
  • **
  • Публикации: 46
И аз наскоро доста почетох за това паметно събитие и се оказва,че историята е много завързана по няколко причини едната от които е че не се знае точно кой е  прохода Верегава. Четох една книга на Васил Аврамов, в която той прави проучване но така и не стига до съществени изводи. Другото интересно е ,че когато Златарски пише за битката той не разполага с част от материалите а именно Анонимния Ватикански разказ, при който има разминаване с разказа на Теофан. Общо взето теориите за местоположението са много включително и великотърноско там където р.Росица се влива в река янтра.

 http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol9/BOOK%204/b4_19.pdf

Тук има интересна и според мен изчерпателна дискусия, който не го мързи да чете:
https://www.forumnauka.bg/topic/12310-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-811-%D0%B3-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D1%8F%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/page/01/
« Последна редакция: Юли 10, 2022, 06:51:20 pm от Kubrat »

 

Powered by EzPortal