Здравейте, не видях подобна тема и реших да постна информацията...ако модератор сметне, че вече съществува такава, да изтрие темата ,
Известните засега у нас римски вили се разпределят по следния начин:
6 вили без представителна жилищна част (I група) - при с. Макреш, Видинско, с. Вардим, Свищовско, край гр. Търговище, върху хълма Кракра, гр. Перник, при с. Кралев дол, Пернишко, и с. Конска, Брезнишко;
18 вили с представителна жилищна част (II група) - трите вилни комплекса край гр. Монтана, тези при с. Галатин и с. Урвене, Врачанско, с. Долна Кремена, Мездренско, с. Смочан, Ловешко, край гр. Павликени, при с. Бели
Лом, Разградско, в района на Александровска болница, на гара Искър и в кварталите Стефан Караджа и Филиповци, гр.София, край гр. Банкя, в м.
Чаталка, Старозагорско, в кв. Веселчани, гр. Кърджали, край гр. Ивайловград и укрепената вила в кв. Бела вода, гр. Перник;
2 вили, възникнали без представителна жилищна част, но с по-късно изградена такава (I група → II група) - в кв. Обеля, гр. София, и в м. Ламбата, Старозагорско;
3 вили, които поради липса на достатъчно информация не могат засега да сеопределят към една от двете групи (I група ~ II група) - в м. Майтапа, гр.Плевен, край гр. Бяла Черква и при с. Червена могила, Радомирско;
4 вили - резиденции (III група) - при с. Мадара, Шуменско, с. Забел,Трънско, с. Невестино, Кюстендилско, и край гр. Костинброд...
Съпоставката по групи показва очевидното доминиране на вилите с представителна жилищна част (к. I). Следователно, известните днешната българска територия римски вили са предимно центрове на имения с по значителни възможности, принадлежащи на лица от горните слоеве в социалната структура на провинциалното общество. Тази обща констатация
може да се прецизира предвид периодизацията и тенденциите в общото развитие на villae rusticae.
За две от известните вили днес не разполагаме с каквито и да е хронологически данни - за вилата при гара Искър, гр. София, и за предполагаемата такава до с. Конска, Брезнишко. В периода от средата на I в. до 170 г. - период "А", са възникнали следните вили: при гр. Павликени, с. Бели Лом, Разградско, с. Мадара, Шуменско, върху хълма Кракра, гр. Перник, при с. Невестино, Кюстендилско, в м. Чаталка, Старозагорско, и при гр. Ивайловград. Начална дата в този период се предполага и за вилите в м. Майтапа, гр. Плевен, и в м. Ламбата, Старозагорско, но все пак следва да се отбележи, че наличните данни не са достатъчно убедителни аргументи за подобно предположение.
Според находките от вилите при Александровска болница и в кв. Стефан Караджа, гр.София, възникването им може да се отнесе най-рано към средата на II в. Евентуалното персонифициране на началния етап в развитието на
вилния комплекс край с. Забел, Трънско, с резиденция на фамилията Aufidius, би означавало също възникване около тази дата. От общо 12-те вили с доказано или вероятно възникване през период "А", две - върху хълма Кракра, гр. Перник, и в м. Ламбата, Старозагорско, се отнасят към I група, а тази в м. Майтапа, гр. Плевен, в момента не може да се класифицира (I група ~ II група). Останалите възникват като комплекси с представителни жилищни части. Вилите край гр. Павликени, до с. Бели Лом, при Александровската болница и в кв. Стефан Караджа, гр. София, в м. Чаталка, Старозагорско, и при Ивайловград могат да се отнесат към II група. Мащабът и монументалността на централните жилищни сгради във вилните
комплекси край с. Мадара, с. Забел и с. Невестино позволяват отнасянето на последните към групата на вилите - резиденции (III група). Следователно, сред най-ранните известни римски вили в Долна Мизия и Тракия определено
доминират по-представителните и по-големите такива, явяващи се центрове на по-значителни имения (к. II). Заслужава да се изтъкне още, че сред най-ранните представители тук на тази специфична стопанска и селищна форма осезаемо
присъстват и вилите - резиденции, явяващи се центрове на имперски домени или на съизмерими по капацитет и възможности с тях частни имения.
