Права и задължения на търсача според ЗКН и НК - развенчаване на митове

[Джони]

Надявам се тази тема да ви е интересна и полезна, нищо че я повдигаме за енти път, и да ви спести много главоболия
Във първия пост пускам последователни извадки от Закона за културното наследство, които трябва да знаем, когато практикуваме хобито металдетектинг.
Много са, по-надолу ще ги коментираме един по един, но поне са извадени от закона, за да не четете всичките стотици страници на целия закон.

 Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.
(3) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост, са частна собственост.
Чл. 6. Културно наследство са:
 1. наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
2. исторически обекти и комплекси;
  Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.
 (2) Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.
 Чл. 47. Според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са:
1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;
5. урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;
6. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;
Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Според пространствената структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са:
 г) (предишна б. "в" – ДВ, бр. 16 от 2016 г.) историческо селище - урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;
 д) (предишна б. "г" – ДВ, бр. 16 от 2016 г.) историческа зона - обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;
 е) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г., предишна б. "д", бр. 16 от 2016 г.) археологически резерват - обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.
 Чл. 50. (1) Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:
 1. "световно значение" - вписаните в Списъка на световното наследство;
 2. "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;
 3. "местно значение" - свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;
 4. "ансамблово значение" - поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;
 5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "за сведение" - самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.
 (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Редът за определяне категорията на недвижимите културни ценности по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението.
 Чл. 53. Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са:
1. археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;
 Чл. 54. (1) Според научната и културната стойност движимите културни ценности могат да получат статут на национално богатство.
 (2) Национално богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии:
 1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда;
2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност;

ОПАЗВАНЕ

  Чл. 92. (1) Издирването на движимите културни ценности обхваща получаване и документиране на информация от различни източници, включително и теренни проучвания.
 (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренните проучвания се осъществяват по реда на глава седма.
  Чл. 93. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми и най-близкия държавен, регионален или общински музей.
 (2) Лицето е длъжно да запази вещта във вида и състоянието, в които я е намерило, до предаването й на компетентните органи.
 (3) Лице, което не изпълни изискванията на ал. 1, няма правата по чл. 111 и не може да придобие право на собственост върху намерената вещ по давност.
  Чл. 94. (1) Оправомощен представител на музея, уведомен за намерената вещ, е длъжен незабавно да направи оглед на вещта и да поеме съхранението й.
 (2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Идентификацията се извършва от музея, поел съхранението, а когато вещта не отговаря на тематичния му обхват - от най-близкия държавен, регионален или общински музей със съответния тематичен обхват.
 (3) Движими вещи, държавна или общинска собственост на основание чл. 89, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността, ако бъдат идентифицирани като културни ценности, се включват във фонда на музея.
 (4) Когато движимата вещ бъде идентифицирана като културна ценност - национално богатство, тя се регистрира в Националния музеен фонд.
  Чл. 95. (1) На лицата, предали вещи по реда на чл. 93 или съобщили ценна информация за такива вещи, се дължи възнаграждение. Възнаграждение не се дължи, ако лицето не е изпълнило някое от задълженията си по чл. 93.
(2) Размерът на възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване при условия и по ред, определени в наредба на министъра на културата.
Раздел II
Идентификация и регистрация
 Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавните, регионалните и общинските музеи задължително извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност. Идентификацията се извършва по реда на наредбата по чл. 34, ал. 6.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Не подлежат на идентификация археологически предмети, монети и монетовидни предмети и произведения на изобразителните изкуства, внесени на територията на страната, с произход от други държави, в случаите когато са придружени с документ за произхода и за способа на придобиването им.
(7) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Към искането за идентификация лицата по ал. 2, 3 и търговецът по ал. 4 прилагат документ, удостоверяващ правото на собственост или държане, и декларация за произхода и способа за придобиването на вещта. За неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
  Чл. 101. Министърът на културата не издава заповед в случаите по чл. 100, ал. 4, а директорът на музея не издава удостоверение по чл. 98, ал. 3 или по чл. 100, ал. 5, ако има данни да се предположи, че вещите - обект на идентификация, са незаконно придобити. В тези случаи те уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата.
 Чл. 105. (1) Отношенията между лицата по чл. 97, ал. 3 и музея, извършващ идентификацията, се уреждат с писмен договор.
 (2) Не се заплащат разходите по идентификацията на културна ценност:
 1. когато лицето по чл. 97, ал. 3 и 4 я дари на музея, извършил идентификацията;
 2. (отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За издаване на удостоверение за идентификация на движими вещи като културни ценности лицата по чл. 97, ал. 3 заплащат държавна такса, определена с тарифата по чл. 4, ал. 2, т. 4 от Закона за закрила и развитие на културата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато при идентификацията на културните ценности е възможно да се обособи група от две или повече културни ценности с много близки характеристики, изработка, периодизация или други сходни белези, тя се разглежда като един предмет за целите на идентификацията, като за нея се изготвя едно експертно заключение и се заплаща единична такса.

Глава седма
АРХЕОЛОГИЧЕСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

  Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.
 (2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.).
(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.
 6. възможност за използване на специални технически средства по ред, определен с наредбата по чл. 147, ал. 6.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл. 147, ал. 6.
(3) Регистрираните специални технически средства по ал. 2 се използват само за извършване на теренни проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт.
  Чл. 160. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За случайно открити или намерени движими археологически обекти, както и антропологични останки се прилагат съответно чл. 93 - 95.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага чл. 72.
Глава десета
ПРЕДСТАВЯНЕ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ 
Чл. 181. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавата осигурява трайно обозначаване на недвижимите културни ценности, вписани в Списъка на световното наследство, с идентификационни табели, носещи емблемата на световното наследство и логото на ЮНЕСКО, както и датата на вписване на културната ценност.
 (2) Собствениците на недвижими културни ценности от национално значение осигуряват трайното им обозначаване.
(3) По своя инициатива собствениците на останалите категории недвижими културни ценности могат да извършват обозначаването им.


Глава дванадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 206. (1) Който извършва възмездни прехвърлителни сделки с неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
 Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който извършва теренни проучвания на археологически ценности без разрешение по чл. 148, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на юридическо лице или на едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 12 000 до 25 000 лв.
(2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства, земекопна техника или транспортни средства, глобата е в размер от 5000 до 15 000 лв., а имуществената санкция - от 15 000 до 30 000 лв. В тези случаи специалните технически средства и техника се отнемат в полза на държавата.
(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Специалните технически средства - предмет на нарушението по ал. 1, се отнемат в полза на държавата.
 9. "Незаконно придобити културни ценности" са тези, които са придобити чрез:
 а) проучвания и изкопни работи, извършени без съответно разрешение;
 б) престъпление;
 в) незаконен внос.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС





Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.
(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.
Чл. 208. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който открие съкровище и в продължение на седем дни не съобщи на властта, се наказва с пробация или с глоба от петстотин до хиляда лева.
(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.
(5) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Когато деянието по ал. 2 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.
(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

[Джони]

Почвам от най-елементарното.
Хобито металдетектинг е дейност, при която се издирват метални предмети с металедетектор и това не е забранено.
Законът определя металдетекторите като специално техническо средство, когато те се използват при планирани теренни проучвания. Когато металотърсачите се използват за теренни проучвания, подлежат на задължителна регистрация.
Ккаво трябва да знаем?
Теренните проучвания са дейност, регламинтирана в закона, която се извършва  планирано от археолози и не се отнася за нас.
Тоест, нашите металотърсачи не подлежат на регистрация.
Регистрираните технически средства се използват само и единствено за теренни проучвания, а нерегистрираните за всичко друго.
Когато използваме металотърсач, можем да открием предмети, които имат белези на археологически обекти или културни ценности.
В последната точка от текста по-долу ясно се казва, че културни ценности могат да се открият и при други дейности, освен при планирани теренни проучвания. Металедетектингът спада към другите дейности.
Съвети при среща с органите на реда, отнасящи се за металотърсачите:
Ако ви питат какво търсите - истината - метални предмети!
Ако ви питат дали търсите антики -  знаете, че случайно може да намерите културни ценности, но по принцип може да откриете и много други метални изгубени неща. Знаете какво е културна ценност и ако откриете нещо, което прилича на културна ценност, ще уведомите музея в седемдневен срок.
Ако ви питат имате ли регистрация на металдетектора - Ако сте изпратили заявление за регистрация и имате обратен отговор от МК с отказ, обяснявате и показвате отговора от МК. Ако не сте - знаете, че на регистрация подлежат апаритите, които се използват за теренни проучвания, но вие ги използвате за вашето хоби и не подлежат на регистрация.
Желателно е да имате документ за произход на металотърсача - фактура, договор за покупко продажба. Никъде в закона не пише, че трябва да удостоверявате принадлежност, но предполагам, че искат документи за собственост, за да могат да ви свържат с металдетектора, ако е налице престъпление. Затова е добре да имате документи, в противен случай може и да ви го приберат като техническо средство, с което може да се наруши закона.

В следващия пост, ще видим къде е разрешено и забранено да се използва металотърсача. А това по-долу са извадките, с които подкрепям думите си.

Глава седма
АРХЕОЛОГИЧЕСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

  Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.
 (2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.).
(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.
 6. възможност за използване на специални технически средства по ред, определен с наредбата по чл. 147, ал. 6.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по чл. 147, ал. 6.
(3) Регистрираните специални технически средства по ал. 2 се използват само за извършване на теренни проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт.
  Чл. 160. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За случайно открити или намерени движими археологически обекти, както и антропологични останки се прилагат съответно чл. 93 - 95.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага чл. 72.

[Джони]

Наказателният кодекс също не изключва използването на металотърсач, нито криминализира търсенето на съкровища..
"Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева." "Когато съкровището съдържа културна ценност или деянието по ал. 1 - 3 е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до две години и глоба до пет хиляди лева, по ал. 2 - лишаване от свобода до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал. 3 - лишаване от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева."
Ето и валидно определение за съкровище от уикипедия:
"Съкровището представлява ценни и редки предмети, изработени от злато, сребро и скъпоценни камъни, които в повечето случаи са заровени под земята или скрити по някакъв друг способ. Съкровищата биват откривани при археологически разкопки. Има и любители златотърсачи, които се опитват да ги откриват с метални детектори. Стойността на съкровището се определя от различни фактори като историческата и културната оценка и материалите, от които е съставено. "
Тоест: имаме право да търсим съкровища, които могат да имат белези на културна ценност, но може и да нямат. Но открием ли съкровище трябва да съобщим на властта.

[imperio]

Правим темата "важна" за да стои най-отгоре в раздела.

[Лефтер]

Колежке Джони,радвам се че четеш законите ,и се опитваш да ги анализираш и тълкуваш.Съгласно чл.208 от НК,излиза че,самото търсене на съкровище,не е престъпление,а се преследва необявяването му на власта,след неговото намиране.
Затова,като ме спрат полицаите им казвам че търся укрити пари по данни,което не е престъпление по закон.Тъй като парите са турски лири и наполеони,тоест не са културни цености,и не ги търся на арх.обект,не нарушавам разпоредбите на ЗКН,нито чл.277а от НК.
И толкоз,тръгвам си по живо и здраво.Естествено гарантирам,че,ако го намеря,ще го предам в милицията(най-добре с адвокат и златар),и ще чакам 25% от стойноста му,съгл.чл.91 от закона за собственоста.
Ако търсиш съкровището на Лизимах,намериш го,предадеш го на държавата,максималната премия е 5000лева,дори то да струва милиони,защото ще се състои от културни ценности.
Затова по на далавера са машинносечените монети след1500-1600 година.


Що се отнася до ЗКН, не си струва да го коментираме,нито пък напъни за промяна,защото е създаден да обслужва два мафиотски клана.
На археологическата мафия,и на дилърите и трафиканти на културни цености.
Докато РБългария се управлява от мафията, никакви промени не очаквайте,а с 3 000 000 избиратели-олигофрени,не виждам как ще се случи в близко време!
Късмет на всички търсещи хайдушки,разбойнически,чорбаджийски и турски иманета!!!

[Джони]

Колежке Джони,радвам се че четеш законите ,и се опитваш да ги анализираш и тълкуваш.Съгласно чл.208 от НК,излиза че,самото търсене на съкровище,не е престъпление,а се преследва необявяването му на власта,след неговото намиране.
Затова,като ме спрат полицаите им казвам че търся укрити пари по данни,което не е престъпление по закон.Тъй като парите са турски лири и наполеони,тоест не са културни цености,и не ги търся на арх.обект,не нарушавам разпоредбите на ЗКН,нито чл.277а от НК.
И толкоз,тръгвам си по живо и здраво.Естествено гарантирам,че,ако го намеря,ще го предам в милицията(най-добре с адвокат и златар),и ще чакам 25% от стойноста му,съгл.чл.91 от закона за собственоста.
Ако търсиш съкровището на Лизимах,намериш го,предадеш го на държавата,максималната премия е 5000лева,дори то да струва милиони,защото ще се състои от културни ценности.
Затова по на далавера са машинносечените монети след1500-1600 година.


Що се отнася до ЗКН, не си струва да го коментираме,нито пък напъни за промяна,защото е създаден да обслужва два мафиотски клана.
На археологическата мафия,и на дилърите и трафиканти на културни цености.
Докато РБългария се управлява от мафията, никакви промени не очаквайте,а с 3 000 000 избиратели-олигофрени,не виждам как ще се случи в близко време!
Късмет на всички търсещи хайдушки,разбойнически,чорбаджийски и турски иманета!!!

За времева граница на културните ценности се възприема 1800-та. Има присъди дори и за пробити монети от османския период. Знам, че си прав за машинно сечените монети, но ... явно и в това отношение зависи от кое точно се възприема за начало на машинното сечене.
Предлагам да не променяме закона точно в тая тема.
А да го коментираме очевидно има смисъл и точка.
Ето, поставяш интересен казус: находките от периода 1500 - 1800г дали са културни ценности или не...и дали ще те възнаграждават до 5000 или ще ги третират като изгубени вещи и ще ти дадат 25%.

[Джони]

Къде мижем да използваме, според ЗКН, металотърсач?
ЗКН определя като публична държавна собственост всички културни ценности и археологически обекти. Нарушаването на тяхната цялост, повреждането, незаконното придобиване и търговията с тях са криминализирани.
Културни ценности или археологически обекти са:" нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност.....Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен.....археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;.....историческо селище - урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи......историческа зона - обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;....археологически резерват - обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности......движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията"
Тоест: всякакви следи от минали епохи са културни ценности или археологически обекти.

Направени са множество определения в различните части на закона, за да се обхване максимално всичко, включени са и много понятия, което е малко объркващо.
Като цяло разликата между културна ценност и археологически обект е малко размита, но културните ценности включват и нематериални такива/по-общо понятие е/, а археологическите обекти обикновено са откритите от археологията, но и неоткритите.
Попаднах и на нещо интересно, което досега ми беше убягвало, май е поправка от 2011-та:
"(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон."
Тоест един предмет не се нуждае от идентификация,по процедурата описана в закона, за да бъде приет в съда за културна ценност, стига да е по-стар от 100 години.А местата, където има следи от минали епохи, дори и да не са описани, класифицирани и обозначени,дори и да не са в онзи регистър и карта, пак имат статут на културни ценности и наследство.
Държавата има задължение да обозначи само обектите, вписани в Юнеско, обектите с национално значение трябва да се обозначат от собствениците - вероятно общините, а останалите /разбирайте тези с местно значение/, не е задължително да се обозначават.

За границите и охранителната зона ще пиша допълнително, мярнах го някъде, трябва да гопрочета по-обстойно. За граница се възприемат границите на имота по кадастрална карта, но имаше и допълнения.

Извод: има ли видими следи от минали епохи - градежи, керамика, могили, погребения... нямате право да практикувате металдетектинг, защото се смята за извършване на незаконни теренни проучвания.Останалата територия е със свободен достъп за металдетектинг

[Лефтер]

Съгласно чл7.ал.4,машинносечените монети не са културни ценности,с видове изключения.
Ако в едно гърне има 100 златни лири,и пет от тях са куют.ценности,да си ги вземат,а на останалите да платят 25%.

За недвижимите арх.обекти виж чл.155  от ЗКН,и се опитай да анализираш!
Жокер:щом дадено място не е в АИС АКБ,не е арх.обект,до доказване на противното.

[Джони]

Съгласно чл7.ал.4,машинносечените монети не са културни ценности,с видове изключения.
Ако в едно гърне има 100 златни лири,и пет от тях са куют.ценности,да си ги вземат,а на останалите да платят 25%.

За недвижимите арх.обекти виж чл.155  от ЗКН,и се опитай да анализираш!
Жокер:щом дадено място не е в АИС АКБ,не е арх.обект,до доказване на противното.

Прочети какво съм писала в горния пост.
Археологическите издирвания, които трябва да са вписани "Археологическото карта..." са само една малка част от защитените от закона обекти.
Много погрешно е да се лежи на това рамо. Не знам кой ви го вменява.
Издирването на културни ценности с металдетектор се смята за незаконни теренни проучвания. Археологическия обект, открит или не, също е културна ценност. Тези, които още не са открити, не са описани, се смятат за културни ценности и културно наследство, докато последното не се случи.
Не случайно съм изброила един куп определения от закона. Първо прочети всички определения и понятия в закона, за да ти станат ясни.
(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон." чл146
Също се вкледай в определението за археологически обект:
Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.
Става въпрос за всички, и за тези, които се намират в земята, и за тези, които са вече открити.
С две думи - затворили са вратичките.

[Лефтер]

Ако ти повдигнат обвинение по чл.277а,за търсене на арх.обекти,кво се случва в съда.
Прокурора,вика вещо лице,тоест археолог,да изясни бил ли си ти на арх.обект.Археолога се позовава на извадка от АИС АКБ,иначе трябва да отиде до мястото,да направи теренно проучване,да попълни куп документи и да регистрира мястото като арх.обект.Колко време ще му трябва????Питай Ситалк,на какво се позова прокурора,на информация от рег.арк.обект,макар и с объркани граници,което е друга деликатна тема,но много трябва да пиша,а дали ще разбереш.
Важно е на кого ще повярва съдията,ими ще изпълни поръчка?

[Джони]

Ако ти повдигнат обвинение по чл.277а,за търсене на арх.обекти,кво се случва в съда.
Прокурора,вика вещо лице,тоест археолог,да изясни бил ли си ти на арх.обект.Археолога се позовава на извадка от АИС АКБ,иначе трябва да отиде до мястото,да направи теренно проучване,да попълни куп документи и да регистрира мястото като арх.обект.Колко време ще му трябва????Питай Ситалк,на какво се позова прокурора,на информация от рег.арк.обект,макар и с объркани граници,което е друга деликатна тема,но много трябва да пиша,а дали ще разбереш.
Важно е на кого ще повярва съдията,ими ще изпълни поръчка?

Това вече са субективни обстоятелства - дали ще направят експертна проверка на мастото или ще се позоват на АИС АКБ.
Ако практикуват обичайно второто - чудесно. Но в закона пише друго.
Хубаво е да знаем такива подробности, за което ти благодаря.
Но има и друго - не можем да вадим кардинални изводи за прилагането на закона и наретбите от едно или няколко дела.
Първо различните съдилища го пправят по различен начин, второ не знаем кой дирижира парада по делата.
Най-добре да не се стига до дела, затова - четене на закона.

[odins-]

Закона може да се чете по различен начин,най важното е да нямаш антики в себе си,тези номера че не го знаеш какво е и че го носиш на музея,трудно минават,по пътя на логиката ако си намерил един предмет с признаци на културна ценност,вече си на археологически обект.Почти няма разлика в наказанието ако претижаваш културна ценност и не си уведомил музея,дали е случайно открита или с специално техническо средство.

[Лефтер]

Има два вида арх.обекти според закона-движими и недвижими.Ако намериш римска монета в нива-движим арх.обект и култ.ценост,това не означава че нивата е недвижим арх.обект.Монетата може да е изтървана от преминаващ.Длъжен си да уведомиш властите.
Ако намериш часовник на тракторист си длъжен да го занесеш в общината,и да не го занесеш,поне не е наказуемо.

[Джони]

Закона може да се чете по различен начин,най важното е да нямаш антики в себе си,тези номера че не го знаеш какво е и че го носиш на музея,трудно минават,по пътя на логиката ако си намерил един предмет с признаци на културна ценност,вече си на археологически обект.Почти няма разлика в наказанието ако претижаваш културна ценност и не си уведомил музея,дали е случайно открита или с специално техническо средство.

До това какво намираме не съм стигнала още. Но логиката ти е близка до закона. Ако в едни терен се намерят множество археологически обекти, дори и да няма видими следи, и за това е уведомен музей - да - сигурно ще го впишат като археологически обект - недвижим.
И да, почти няма разлика в обвиненията, ако не си предал в музея , освен "несъществената", че ако имаш металотърсач и го открият у теб заедно с културните ценности, по презумпция ти повдигат обвинение по два члена, а не по един. Но и до там не съм стигнала.
А принципно можеш да откриеш културна ценност с металотърсач, за музея това няма значение. Стига да е открита случайно извън археологически обект. Случайно може и на око, но може ис металотърсач. В закона не пише как да я намираш. 

[Джони]

Има два вида арх.обекти според закона-движими и недвижими.Ако намериш римска монета в нива-движим арх.обект и култ.ценост,това не означава че нивата е недвижим арх.обект.Монетата може да е изтървана от преминаващ.Длъжен си да уведомиш властите.
Ако намериш часовник на тракторист си длъжен да го занесеш в общината,и да не го занесеш,поне не е наказуемо.

Напротив, точно това означава, но не за една монета, а за повече - водят се ансамбъл и нивата става недвижим археологически обект, даже и да няма керамика.
Местата на битки, например, също са археологически обекти, без да има видими следи на повърхността.
Казах ти да се справиш с понятията - важно е. 
Утре ....за нивите, археологическата карта /не чакайте достъп до там,няма да има, ще има частичен, което не ни върши работа като превенция/ и границите на недвижимите археологически обекти.