И с какво ще измерваш промяна от порядъка на 1 нановолт? Ще трябва поне 32 bit ADC, и каквато и цифрова филтрация да ползваш, като "пребориш" шумовете (външни и собствени) от тия 32 бита поне 1/3 ще отпаднат. Което всъщност не е зле. Дори 16 бита при 3V захранване са доста добра резолюция и нива на чувствителност. Руските детектори например са с 24bit АЦП, но след филтрацията остават ефективни 18-19 бита.
За наистина добра филтрация трябва поне Кортекс, защото все пак няма само това да прави, ще има и куп други функции и сметки. И то минимум Кортекс 7 серия.
Ако се ползват такива сериозни ресурси за обработка, отиваме в друга крайност - не ти трябва да преобразуваш фазата в амплитуда. Няма никаква нужда от почти цялата "детектираща" аналогова част - фазовъртящи вериги, синхродетектори и т.н. Нужен е само буфер на входния сигнал от бобината (+ евентуално усилване в зависимост от шумовете), и веднага в АЦП-то. Прави се директен анализ на цялата синусоида. Изхвърлянето на аналоговата част има предимства - освен че всичко се опростява много, а също и спестяваме доста привнесени шумове от дискретните елементи, които трябва да се филтрират. В същото време чистия приет сигнал носи пълната инфирмация, а не "замазана" както след детектирането, когато се опитваме да възстановим нещо което вече сме изгубили...
При този вариант на обработка, може да се работи директно в статичен режим, като бързината на засичане и идентификация на метала зависи само от "тежестта' на алгоритмите за обработка. Не сме ограничени от скоростта на зареждане и разреждане на кондензатори.
Точно върху тия неща работя в момента. Има куп предимства, но и много проблеми за решаване.
Така че тия разсъждения (твои или преписани), като цяло са в правилна посока, но на практика нещата са малко по-други...
