Сателитни снимки на римски градове

[imperio]

Малко снимки на римски градове направени от сателит, и намерени на картите на Гугъл (прикачените снимки са видими само за регистрирани потребители) - Ескус, Никополис ад Иструм, Рациария, Диоклетианополис (Хисаря)

[imperio]

Крепостта Тропеум Траяни е разположена в района на с. Адамклиси, приблизително на 70 км. югозападно от Констанца. Триумфалният паметник е в северния край на Адамклиси, върху “Възвишението на Паметниците”, плато с височина 161 м., заобиколено от три важни компонента: олтар на 50 м. северно, който сега се вижда като могила, мавзолей на 250 м. източно и крепостта Тропеум Траяни в долината Урлуией на около 1,5 км. югоизточно, близо до магистралата Букурещ–Констанца. Стените на древното селище могат да се видят на 66 км. преди да се влезе в с. Адамклиси. Те са възстановени между 1971 и 1977 г.

Паметникът е бил издигнат между 106 и 109 г. за прослава и в чест на победите над даките и техните съюзници сарматите и германите по време на Първата дакийска война. От военния погребален олтар са останали няколко декоративни фрагмента и части от надписи с имената на 3800 войници.

Civitas Tropаeum Traiani е бил построен по същото време като паметника, върху по-старо гето-дакийско селище. По времето на Траян градът се е развил изключително много, благодарение на съседното си на паметника разположение, както и на цялостната укрепителна система по Дунавския лимес. Много важни за развитието на града са били крепостите Дуросторум (Силистра), Алтинум (Алтина), Сучидава (Извоареле), Сакидава (Дунарени), Аксиополис (Чернавода).

През 170 г. крепостта е била разрушена при нашествието на костобоките. Археологическите проучвания показват, че след като е била възстановена и продължила развитието си през ІІІ в., са издигнати множество обществени и частни постройки, улици, канали, акведукти.

При карпо-готското нашествие в средата на ІІІ в. крепостта отново била разрушена. Крепостните стени са възстановени от Константин Велики и Лициний през ІV в. римско-византийският период донесъл на Тропеум Траяни икономически растеж, благодарение на политиката на императорите Анастасий и Юстиниан. Това е времето, когато крепостта се превърнала във важен градски център. Развитието му се изразява и в истинска експлозия от архитектурни произведения–религиозни и обществени сгради. В началото на VІІ в. инвазията на аварите, славяните и прабългарите маркират края на разцвета на римо-византийската крепост.

Крепостта и сградите днес са отворени за посещения. Входът е от източната порта по via principalis, където стоят няколко обществени и религиозни сгради: basilica forensis, basilica cisterna, къщи, магазини, акведукти. Днешните археологически разкопки се фокусират основно върху базиликата с трансепт при северната порта.
Оригиналните части от триумфалния паметник, както и множество археологически свидетелства, открити в крепостта, са изложени в музея на Адамклиси.

[imperio]

Никополи (дем Превеза) в Гърция
Основан е от Октавиан Август в знак на възпоменание за победата му над Марк Антоний в битката при Акциум. Градът е основан на мястото, където се е намирал лагерът на войската на Август, а на хълма над града, където е била разположена императорската шатра, е построен храм на Нептун.
След победата в битката Октавиан учредява провеждането на военни състезания на това място. Постепенно Никопол става голям град управляван по автономен модел подобно на древногръцките полиси. По времето на император Юлиан Апостат, Никопол е вече в развалини, след което е опустошен от готите. Юстиниан I възстановява града, но през Средновековието той упада и изчезва от картата. Днес са се съхранили развалини от града - акведукти, театри и други останки.

[imperio]

Плотинополис (в днешна Гърция)

[imperio]

Дура Европос - в днешна Сирия. Важен римски град известен с голямата обсада от персите в средата на 3-ти век

[imperio]

Палмира (в днешна Сирия) - голям и важен римски град. През втората половина на 3-ти век за кратко е столица на независимата държава на царица Зенобия. Градът е превзет от Аврелиан и върнат под управлението на римляните, а царица Зенобия била отведена в окована в Рим като част от триумфа на императора

[imperio]

Сергиополис ( в днешна Сирия) голям и отлично запзен римски град

[imperio]

Апамеа - голям и важен римски град в днешна Сирия

[imperio]

Тимгад В в днешен Алжир) - един от най-големите градове в Римската провинция Африка

[imperio]

Ламбезис ( в Алжир ) - друг голям римски град в Африка

[imperio]

Лептис Магна в днешна Либия. Намира се между Триполи и градовете Зилтан и Мисурата в източна посока. Дано не го съсипят с тая война която се води в момента там

[gun]

Хисаря (наричан Аугуста, Диоклецианополис, Севтополис, Алексиополис, Топлица) има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр.Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриската държава. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.
 




Западната порта на крепостта
След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Археологическите проучвания уточняват, че крепостта е подсилена от 44 кули . В античния град се е влизало през четири големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор “Момина сълза”. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк “Момина сълза” включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извора "Момина баня", където и сега е запазен керамичен надпис, дълъг 16 метра, с имената на римските съимператори Максимилиан Галери и Лициний-баща.
 




Масивна крепостна стена
След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV – VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита до сега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).
 
Минават векове на разруха. А възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисаря. На арабски език Хисар значи “крепост”.
 
Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м. южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.

[бушон]

Залдапа:


         Залдапа е най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа. Тя е разположена в м. Калето, между селата Абрит и Добрин, Добричка област. В по-старите публикации, а и сред местното население е позната с различни названия – Абтаатското кале, Къз кале, Добрин кале, Добри кале и Хисар кале, а името й означава студена или жълта вода.
       Дълго време в науката градището край с. Абрит се отъждествяваше с античния град Абритус. Впоследствие, след като той бе локализиран край Разград, археолозите свързаха селището с енигматичния град Залдапа, дълго търсен дотогава в цяла Североизточна България и Добруджа. Тази локализация, направена едва преди около 7 десетилетия, се е наложила вече в съвременната историческа книжнина, при все че все още не разполагаме с нейно епиграфско потвърждение.
       Залдапа заема обширен полуостров с дължина 1200 м и ширина до 500 м, ограден от изток, север и северозапад от дълбока долина, а от запад и югозапад – от къс страничен дол. Северната част на полуострова представлява сравнително равна платовидна тераса, а южната е значително по-широка и хълмообразна. Именно тя е укрепена с крепостна стена и върху нея  е разположен античният град. Теренните наблюдения показват, че той е бил гъсто застроен. В северната част на полуострова, както и в долината, непосредствена източно и западно от укрепената територия, най-вероятно са се намирали неговите квартали. Тъй като укрепителната система на Залдапа демонстрира твърде хомогенен облик, следва да се предположи, че изграждането й е било осъществено в рамките на една-единствена, при това, вероятно, сравнително краткотрайна строителна кампания. Крепостната стена се състои от множество строго праволинейни отсечки. Тя има общо 32 крепостни кули с различна форма и размери, 3 главни и 2 по-малки порти. Обликът на укрепителната система категорично свидетелства за късноримския й произход. Величествените мащаби на Залдапа (над 35 ха) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.
       Първите археологически проучвания в Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от К. Шкорпил. Впоследствие са извършвани частични теренни изследвания и наблюдения. За съжаление, през годините античният строителен материал по различни причини е подлаган на системно ограбване и разрушаване, което е започнало още през ХІХ в. и продължава до наши дни. Липсват и пълни археологически изследвания. В резултат на проведените археологически разкопки са проучени само част от укрепителната система, гражданска базилика, раннохристиянска църква и внушително по своя начин на изграждане водохранилище.
     1.Римска гражданска базилика. Проучена е от К. Шкорпил. Сградата е разположена в централната част на Залдапа, южно от мястото, където се пресичат двете главни улици на града, свързващи главните порти. Ориентирана е юг – север и има силно издължен правоъгълен план с външни размери 101 х 18 м. В композиционно отношение сградата се състои от три части – две големи и напълно идентични по размери и вътрешна уредба трикорабни зали и едно централно помещение. Централният вход е от запад. Стените са изградени в стил  opus  implectum, а подът е постлан с тухли. От същия материал са направени и сводовите конструкции над вратите и прозорците. Най-вероятно сградата била покрита с плоски керемиди. Според С. Торбатов можем да предположим, че в случая става дума не за една постройка, а за архитектурен комплекс, който съчетава две самостоятелни базилики, разположени спрямо общо преддверие. Пак според него сградата е имала обществен характер и е служела за съдебни и търговски цели. Средищното й местоположение, внушителните размери и прецизен градеж дават основание тя да се интерпретира като своеобразен център на обществения живот в тогавашната Залдапа.
      2.Християнска базилика. През 1906 г. от К. Шкорпил е разкопана и една раннохристиянска църква, която се намира на около 40 м североизточно от югоизточната порта на града. По план църквата е трикорабна едноапсидна базилика с нартекс и максимални размери 27 х 16 м. Ориентирана е изток-запад и е изградена в стила на крепостната стена и гражданската базилика. Най-вероятно датира от края на V – началото на VІ в. или с други думи от времето на управлението на император Анастасий.
      3.Водохранилище. Открито е през 1949 г. от М. Мирчев. Изградено е в северозападното подножие на укрепената градска територия вън от крепостните стени. Състои се от каптаж и воден резервоар – масивна двукамерна постройка със свързани помежду си помещения. Първото от тях най-вероятно е играело ролята на утаител, а второто е било същинският резервоар, снабден с предпазен клапан, за да се предотврати евентуалното покачване на водното ниво над допустимия максимум. Съоръжението било доста сложно и съвършено за времето си. То било свързано с таен ходник – изсечен коридор в скалния склон със широчина и височина по 3 м, с подзидани стени и под от хоросан и трамбована пръст. Уязвимото местоположение на резервоара, както и наличието на таен проход, ни дават основание да предположим, че веднага след направата му, водохранилището било затрупано, за да не се отличава от терена. Изграждането на това внушително водно съоръжение явно е част от мащабната и всеобхватна строителна кампания от втората четвърт на ІV в., довела до оформянето на една завършена късноримска градска инфраструктура.
      В писмените извори Залдапа се свързва със събития, състояли се през VІ в. Йоан Антиохийски твърди, че това е родното място на Виталиан – предводител на известния бунт срещу император Анастасий, прераснал в 5-годишна гражданска война. Името на града фигурира и в крайно объркания списък на обновените по времето на император Юстиниан І укрепления. Нещо повече – тогава Залдапа била посочена и като център на епархия, чийто епископ бил подчинен на митрополита в Томи. По-късно тя имала важно значение във военните действия между Византия и аварите.
      Изградена през втората половина на ІV в., крепостта функционира около 250 години – до гибелта на града в края на VІ в., като през това време претърпява няколко ремонта и преустройства. Голямото аварско нашествие от 585 г. поставя началото на края на Залдапа. Животът тук продължава още едно десетилетие, но през последните години на VІ в. градът окончателно се обезлюдява и загива.

https://www.krushari.bg/info.php?id=17

[imperio]

Предлагам малко да разширим съдържанието на тази тема. Например с реални или виртуални модели на антични градове. Ето един макет на Рим изготвен още по времето на Мусолини:

[imperio]

Още няколко сателитни снимки на антични  градове от територията на днешна България - Нове, Кабиле, Никополис ад Нестум, Состра (прикачените снимки са видими само за регистрирани потребители)