0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Някак не мога да си представя чувството да намеря гърне..... и в него да има олова
Чувството да намериш гърне е голяма радост и очакване какви ще са монетите,колко броя,редки ще има ли и колко ще са запазени.Но ако излезе гърне и се окаже празно, много се възмущавам.В Делиормана към с.Браничево бях намерил едно гърне от медна тенекия.Хубаво, голямо беше.През ноща го намерих в тъмното, не смеех да светна да не ме види някой.След това през целия път до Нови пазар го прегръщах и му се радвах.Пресмятах колко монети може да събере,колко пари ще струват,колко вино и дърва за зимата ще си купя.А то да се окаже празно,пълно с пръст само.Пак такова празно намерих на Каспичанската могила,но беше през деня.От яд го го засилих надолу по склона.След няколко дена ходих да го търся защото се сетих че мога да взема някой лев за него.Но тъй здраво съм го метнал че не можах да го намеря повече.Едно керамично гърне намерих на око.Стърчеше му тумбата от един отвесен склон където пръста се беше отцепила от дъжда.В следствие на опита който имах ,веднага разбрах че трябва да е пълно със злато защото беше малко по размер.Сребърни или медни монети въобще не си струва да се слагат в толкова малък съд.Много трудно се добрах до него.Склона висок,то на средата,ама как да го оставиш?Още като го хванах с ръка разбрах че е празно,много леко ми се видя.АКО НАМЕРИШ ПРАЗНО ГЪРНЕ СЕ ЧУВСТВАШ ТАКА СЯКАШ СИ НАМЕРИЛ ПЪЛНО,НО СИ ГО ПОДАРИЛ НА МУЗЕЯ.
Е гущерче да ти имам късмета