ВЕСТИ по РАДИОСТАНЦИЯТА

[hercones]

Балканският котел от гени

Помаци, каракачани, гагаузи, армъни - всички тези общности са издънки на старото местно балканско население, живяло на полуострова от хиляди години. Няма данни да са скорошни пришълци, нито да са били залети от море от гени, различни от европейските.

Не се потвърждава азиатски произход при никоя от тези общности. Макар и в различна степен, те са близки и с останалото балканско население, и помежду си. Дори когато генетичната дистанция помежду им или с другите балканци е видима, тя е много по-малка, отколкото ако ги сравним с популациите от други райони на Европа.

Това са установили генетици и антрополози, които в последните години много интензивно изучават малките общности. Особено тези сред тях, които поради начина си на живот - географска обособеност и изолираност, затвореност за смесени бракове, са се "консервирали" в генетично отношение.

Изучават ги най-вече заради това, че често за дадената общност са характерни точно определени наследствени болести.

Някои от тези заболявания са възникнали в самата нея, други ги има и при останалите, но заради затвореността за външни бракове и смесването на роднинска кръв нейните членове по-често ги наследяват.

Като изучават генетичните и антропологичните варианти сред една по-голяма популация - целокупното население на днешна България примерно - учените узнават от какви групи е съставена тя.

Никое население в Европа не е напълно еднородно. При постоянните си миграции хората са се смесвали. Особено на Балканите - кръстопътно място, откъдето е минал кой ли не. Някои групи са си продължавали по пътя, други са се заселвали трайно. Затова Балканите са своеобразна мозайка от различни населения. Генетиците могат да откроят едно от друго парченцата на този пъзел с изследване на ДНК.

За разлика от Балканите европейският генетичен пейзаж е доста еднотипен. Сред балканските народи разнообразието на генетични линии е доста по-голямо и точно това е общото между тях, което се набива на очи при сравняването им с европейците от други райони на континента. Но ако ги сравняваме помежду им, се вижда, че те не се различават съществено. Генетичната "дистанция" между българи, турци, румънци, гърци, сърби, черногорци, македонци и албанци не е голяма. Сред причините за това популационните генетици изтъкват сходните природни условия на обитаване и смесването чрез бракове.

Учените отдавна са установили, че някои генетични линии се срещат с по-голяма честота сред определени народи, отколкото сред други. Това е заради специфичните условия, които са им въздействали дълго време и които са моделирали гените им.

Когато генетиците и антрополозите искат да узнаят как се е оформила структурата на едно население, те трябва да са наясно какви са отделните елементи на тази структура. Задават си въпроса кой от тях какъв е - дали е местен, или приходящ, има ли общ корен с другите, или е заприличал на тях заради вековното съжителство и смесване.

Затова въпросът какви са помаците, каракачаните или гагаузите не би трябвало да звучи по-скандално от въпроса какви са, да речем,шопите. Те впрочем също не са единна общност, а мозайка от различни групи. Но въпросите какви са помаците и гагаузите предизвикват смут, защото с тази тема се спекулира безобразно от различни среди.

Трябва да сме наясно и по още един важен въпрос - гените нямат нищо общо с това как се самоопределя някой - като българин или като друг.

Самоопределението е въпрос на личен избор.

Гените обаче не са. За да стане съвсем ясно, ето един краен пример. Представете си дете от смесен брак на нигериец и шведка. Детето цял живот е живяло в Швеция, изповядва тамошната религия, шведският е майчиният му език. Естествено е да се самоопределя като шведче. Но това не отменя факта, че носи африкански гени.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

 

Помаците са хем много древни, хем “шарени”
"Помаците в Родопите са мозайка от групи - бивши генетични изолати, с различен произход и история. Някои от тези групи наистина са с много древен произход", казва д-р Рачо Стоев от Института по антропология на БАН.

Заедно с колежките си от института Лучия Кавгазова и Е. Янева са изследвали населението в Златоградско за разпространените сред него кръвни групи и резус-фактор (Rh). След това са сравнили резултатите с тези на 19 други популации от Родопите, Балканите, Източна и Средна Европа, Предна Азия и Пиренеите.

"Населението в Златоградско е главно от българомохамедани, докато в Широка лъка, да речем, са основно българи християни", уточнява Стоев.

Екипът установява, че по критерия "генетична отдалеченост" населението на

Златоградско стои най-близо до баските, т.е. и то като тях най-вероятно е пряк наследник на автохтонното европейско население, живяло на континента още през късния палеолит.

Населението на Златоградско се групира в общ клъстер и с каракачаните. Изследователите наричат този клъстер "палеобалкански".

Какво означава това? "Че и каракачаните, и помаците от Златоградско са наследници на преднеолитното население на Балканите", обяснява Рачо Стоев.

Изследването показва, че генетичната отдалеченост на населението от района на Златоград спрямо баските е дори по-малка, отколкото на каракачаните от баските. Каракачаните са смятани за най-древното балканско население.

Стоев цитира и дерматоглифични* изследвания, правени от него и Лучия Кавгазова. И те потвърдили, че каракачаните имат голямо наследство от преднеолитното население на Балканите. Дерматоглифични белези на българомохамеданите в Родопите пък показали, че при тях има малко по-голямо влияние на средноевропейско население, вероятно славяни, придошло и установило се в района.

Екипът на Стоев установява, че разпределението на кръвните групи в Златоградско е много по-различно, отколкото сред останалото българско население.

В Златоградско преобладава кръвна група 0 за сметка главно на група А. Същото установяват други изследователи за районите на Девин и Смолян.

В разпространението на резус-фактора също има разлики. В Златоградско отрицателният спрямо положителния е 34% към 66%, докато в Девинско, целия Смолянски регион и у българското население като цяло съотношението е 14 към 86%.

Тези резултати определят по-особеното място на населението от Златоградско спрямо цялото българско население, от една страна, а от друга - и спрямо това в други части на Родопите, например около Широка лъка. "Има белези, че населението в Широка лъка е с по-скорошен произход в сравнение с това в Златоград", казва Рачо Стоев. И обяснява: "В Родопите имаме мозайка от различни групи. Дерматоглифичните даннипоказват, че не всички българомохамедани там са в един клъстер. Както впрочем и не всички българи. Но по класически генетични маркери - кръвни групи и Rh, да речем, населението на Смолянски окръг, което е 2/3 българомохамеданско, е сходно с помашкото население североизточно от Ксанти."

*Дерматоглифика - дял от морфологията, който изучава папиларните линии и релефа на дланите и ходилата. Използва се в антропологията, генетиката и криминалистиката.

ЖЕНЯ МИХАЙЛОВА

[hercones]

продължение...

Армъните са траки. Взели езика на римляните, но не и гените им
Армъните не обитават географски обособен район, а са пръснати из целия Балкански полуостров. Отделни групи живеят на различни места, част от тях традиционно се занимават с номадско животновъдство и се местят заради стадата, но някои са градски жители. Мнозинството вече са уседнали. Армъни има в Северна Гърция, Албания, Македония, България.

Те са 5 отделни групи с различни имена, но помежду си знаят кой от кои е. Армъни е самоназванието им. Другите ги наричат цинцари, куцовласи, каравласи, власи. Но власи в някои райони на България казват на румънците, затова не е ясно какви са точно и към кои групи принадлежат тези 10 566 души, които на последното преброяване (2001 г.) са се семоопределили като власи.

Армъните говорят различни диалект на език, за който се смята, че е наследник на класическия латински. По тази причина някои ги обявяват за преки наследници на римляните, които се смесили с местното население след завладяването на Балканския полуостров. Затова някои ги смятат за латинизирани гърци, други за латинизирани южнобалкански траки. Трети извеждат произхода им от даките, които живеят северно от Дунав (чиито преки наследници били днешните румънци), мигрирали на юг.

Според собствените легенди на армъните те произхождат от римляните или пък от древни балкански племена (траки и илири), романизовани и избягали в планините.
Произходът на тази общност е обект на спорове сред учени от различни полета на познанието.

Според някои армъните са остатък от някогашно многобройно население, обитавало обширни територии. Дали е така ? Поне 3 независими екипа от генетици са се опитвали да отговорят на този въпрос и да предложат надеждна хипотеза за произхода им. Заключението и на трите екипа е, че армъните са по-собен случай в генетично отношение, но нито един не дава еднозначно и категорично становище за произхода им.

Според най-ранното изследване (от 2003 г.) армъните, както и баските, стоят на известна "дистанция" спрямо другите европейски населения. Всички балкански народи са генетично близки, а армъните са встрани от тази съвкупност. От друга страна, различните армънски групи също се различават една от друга и не показват голяма генетична близост помежду си.

Останалите балкански популации (с изключение на гърците от Тракия) са далеч по-хомогенни и близки помежду си от армъните, при които разстоянието между отделните им групи е даже по-голямо, отколкото между отделните балкански популации. Например, ако сравним всички балканци, от една страна, и всички армъни, от друга, балканците помежду си си приличат повече, отколкото армъните помежду си. Което според някои изследователи е категорично доказателство, че армъните нямат общ произход.

Според две по-късни изследвания обаче армъните не са обособена генетична общност сред балканците, а причината различните им групи да се различават е в това, че те са живели изолирано една от друга и затова в генетично отношение са се раздалечили. Застъпниците на тази теза се позовават на едно по-детайлно проучване на бащините линии сред армъните. Това изследване установява, че сред тях се срещат общи генетични маркери, каквито няма сред други популации, т.е. общият им корен е много вероятен.

Тези изследователи тестват и доколко е значителен притокът на римски гени, за да проверят вярна ли е легендата за римския им произход. И установяват, че масираният приток на римски гени по мъжка линия трябва да се изключи.

Генетиците тестват няколко възможни сценария за произхода на армъните.

В основата на единия е, че те са латинизирани гърци, приели езика на римските окупатори след като Римската империя завладява Балканите.
На втория - че армъните и днешните румънци са наследници на даките. А според третия те са наследници на тези траки, които живеят южно от Дунав. Никой сценарий не изключва напълно притока на римски гени, но всеки предвижда различен генетичен "фон", върху който се обособяват армъните.

В зависимост от трите изходни субстрата армъните би трябвало да се окажат генетично близки съответно с гърците, румънците или с другите южно-балкански народи. Генетиците взимат предвид още 2 факта - на Балканите бащините линии са географски ясно разпределени, а майчините са равномерно разпръснати по цялата територия на полуострова.

Изследването не успява да разграничи армъните по майчините им линии от останалите балкански популации заради еднородния генетичен пейзаж на Балканите. Бащините линии сред балканските народи също са почти еднакви, макар и разпределени в малко по-различни пропорции. Затова и при тях не може да бъде установена ясна дистанция между гърци, румънци, македонци и българи. По тези причини изследването не успява да различи един от друг първия и втория сценарий. Но постига успех в тестването на третия - има ли и до колко приток на римски (италиански) гени по мъжка линия.

Успехът е предпоставен от това, че сред италианците има някои бащини линии, различни от тези сред балканците, а и процентно разпределение на линиите е различно.
Когато италианските бащини линии били въведени в изследването за сравнение се оказало, че армънските групи са по-близки до италианците, отколкото до гърците.

Това на пръв поглед потвърждавало сценария, според който армъните са наследници на римляните поне по бащина линия и обяснявало заместването на местния език с латинския - римските войници масово се женили за местни балкански жени, а поколението им приемало латинския език по целесъобразност, защото той го доближавал до господстващия елит.

Но така било само на пръв поглед. Следващите стъпки в изследването доказали, че случаят не е такъв. Било установено, че не притокът на римски гени, а свиването на армъните като численост и географската изолираност на тяхната общност предизвикало генетичното й "отдалечаване" от другите балканци. "Затвореността, културната изолация и географската разпръснатост са причина за възникване на малки групи, които в генетично отношение са се раздалечили и помежду си, и от другите балкански популации, макар да са произлезли от общ генетичен субстрат", пишат изследователите и отбелязват, че това е валидно ако не за всички, поне за някои армънски групи.

Т.е. не че армъните са външно тяло за балканския генетичен пул, а са станали малко по-различни впоследствие заради географската си разпръснатост, затворения си начин на живот и културната си обособеност.

Друго изследване обаче успява да внесе повече светлина върху трите възможни сценария. То установява, че армъните не може да са латинизирани гърци, понеже генетичната дистанция помежду им е голяма.

Вторият сценарий - че армъните и румънците имат общ произход от даките, би бил валиден, ако румънци и армъни са на малка генетична дистанция едни от други. Но изследването не устновява голяма генетична близост помежду им и този сценарий също е отхвърлен.

Третият сценарий - че армъните са романизовани траки, живели южно от Дунав, предполага генетична близост между армъните и сегашното населението на юг от реката. Изследването потвърждава тази генетична близост. Авторите обаче заключават, че не може да бъде потвърден произходът на всички армънски групи от един корен.

 

Гагаузите са балканци, нямат тюркски корени
Гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание. Живеят в Североизточна България - Варненско и Добруджа. На последното преброяване, от което има резултати - това от 2001 г., 540 души у нас са се самоопределили като такива.
В началото на ХІХ век голяма част от гагаузите се изселват от българските земи в пределите на Османската империя и се установяват в Молдова и Украйна, главно в Буджак.

Днес гагаузите са етническо малцинство в Молдова. Най-много от тях живеят в автономното териториално обединение Гагаузия или Гагауз ери (гагаузка земя) със столица Комрат. Общо към 150 хил. са гагаузите в автономията, съсредоточени са в 3 града и 18 села.

Няма единно мнение за произхода на гагаузите. Теориите са над 20. У нас е прието, че са тюркизирани православни българи. Самосъзнанието им е българско.
Екип от германски, молдовски и руски учени изследва бащините генетични линии сред гагаузите в Молдова, за да провери достоверността на различните хипотези за произхода им. Отсяват екзотичните, обобщават ги и ги свеждат до три. Според първата гагаузите са наследници на тюркски номадски племена (кумани, печенеги и др.), придошли от Евразийските степи.

Според втората са наследници на селджукските турци, заселили се в Североизточна България през 13 век и приели православието от местното християнско население още преди османското нашествие и установяването на Османската империя. Според третата - гагаузите са старо балканско население, генетично близко до съседите си, с които е съжителствало векове.

Генетиците правят ДНК изследване сред 2 групи гагаузи, които говорят 2 различни диалекта и живеят в 2 отделни района. После сравняват резултатите с данните на населението на Балканите, Анадола (Азиатска Турция) и Централна Азия.
Изследвани са мъжките (бащините) генетични линии.

Те са избрани неслучайно, а заради преобладаващото убеждение, че турският език не е заради произхода на гагаузите, а защото им е бил наложен или те са го възприели от нашественици в конкретна историческа ситуация. Нашествията, най-често свързани с военна инвазия, се осъществяват предимно от мъже. Ако това е сценарият при гагаузите, би трябвало генетичната "следа" на нашествениците да може да се открие и днес сред мъжете гагаузи по някои маркери, които се предават непроменени от баща на син в продължение на хилядолетия.

Генетични изследвания сред гагаузите в България не са правени. Но има всички основания да се приеме, че това, което е установено за молдовските и бесарабските гагаузи, в пълна степен се отнася и за българските. Защото точно българската гагаузка общност е "родоначалник" на молдовската и бесарабската. Това се знае от историята. За миграцията разказват и всички изследвани, които се самоопределят като гагаузи и чиито предци поне 3 поколения назад също са се смятали за такива.

Фамилните им истории също потвърждават района, в който семействата им са живели преди преселението.

Изследователите проучват доколко гагаузите са генетиично близки или раздалечени от населенията на Балканите, Анадола и Централна Азия. Установяват, че пробите на гагаузите показват малка близост с пробите на турците и са много отдалечени от тези
на централноазиатците.

Гагаузките проби попадат в един клъстер (групират се) с балканските проби, което доказва свързаността им. Не са открити никакви съществени разлики между гагаузите и не-гагаузите от Балканите. Обратно, има огромна разлиика между гагаузите, от една страна, и анадолските и централноазиатските групи, говорещи тюркски езици, от друга. Според изследователите това е недвусмислено доказателство, че по мъжка линия гагаузите са балканци.

Ето как изследователите проверяват другите два сценария за произхода на гагаузите. Според първия, ако гагаузите са наследници на преселени тюркски племена от евразийските степи, те ще бъдат генетично близки със сегашните централноаазиатски народи, говорещи тюркски езици. Но по отношение на мъжките (бащините) генетични линии, те коренно се различават. Това отхвърля хипотезата за родството им и за произхода на гагаузите от кумани и/или печенеги.

Вторият сценарий проверена хипотеза, според която гагаузите са наследници на селджукски турци, дошли в Добруджа от Анадола. Тя също не издържа. Защото не се открива генетична свързаност помежду им, а и хаплогрупната структура сред гагаузите съществено се различава от тази на анадолските/турските популации. Сред гагаузите честотата на мъжките хаплогрупи (I-M170 and R-M17) е като на Балканите.

Така е и по отношение на типично балканската хаплогрупа E-M78, която на полуострова се среща с най-голяма честота от където и да било другаде в Европа. Тя е широко засттъпена сред гагаузите - всеки 10-и изследван е от нея, а сред българските мъже - всеки 5-и. Единствената мъжка генетична линия, по честотата на която гагаузите са по-близки с турците, отколкото с останалите балканци, е G-M201. Това може да показва известен приток на анадолски гени по бащина линия, но и да го има, той е бил твърде ограничен.

Според авторите на изследването генетичните данни потвърждават хипотезата, че
гагаузите не са турци или тюрки, а са приели турския език под натиск.

Този модел е подробно изследван, защото е засвидетелстван сред много общности. Наричат го модел на господстото на елита. Тюркски говорещите и/или турските имигранти може да са били малобройни, но ако са имали господстващо положение в обществото, приемането на езика им е давало възможност за приобщаване към тях. Затова нерядко преминаването към езика на елита става доброволно.

И макар генетичният принос на този елит сред местното население да е нищожен, езикът му се налага. В конкретния случай придошлите сред местното население тюркски говорещи групи (кумани, печенеги или турци) са формирали военната и/или политическата върхушка.

Когато изследователите сравняват двете гагаузки групи помежду им, установяват, че те се различават. Да припомним, че двете изследвани групи гагаузи от Южна Молдова говорят 2 различни диалекта на своя език. Има ли това връзка с гените?

Авторите на изследването установяват, че езиковата разлика между тях е отразена и в гените. Гагаузите от Етулия са генетично най-близки до гърците, сърбите и румънците (от Констанца и Плоещ) и са най-отдалечени от турците. Те говорят т.нар. южен (или морски) диалект.

Гагаузите от Конгаз са генетично много по-близки до българите в сравнение с тези от Етулия. Те са близки и до мнозинството балканци, включително българските турци, и до три турски групи от Анадола. Те говорят т.нар централен, още "булгар" (Bulgar) диалект на гагаузкия.

Лингвисти и етнолози смятат, че езиковото разделение е възникнало далеч преди преселението в началото на 19 век, докато са живели на Балканите.

Тези, които говорят Bulgar диалекта, преди преселението са били в сферата на влияние на Българската православна църква. Като се има предвид религиозната и културната им общност с българите християни открай време, смесените бракове едва ли са били възпрепятствани от езика, смятат изследователите. С това те обясняват и генетичното сближаване на двете общности.

Гагаузите от Етулия пък, говорещи "морски" диалект, са се преселили от районите, които попадат в сферата на влияние на Гръцката православна църква. Заради враждебните й отношения с Българската православна църква вероятно смесените бракове с българи са били по-скоро изключение. Това и леко е "раздалечило" генетично двете общности.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА

[hercones]

продължение...

Гърци: Александър Велики пръснал гените им по света
Гръцки генетици изследват помаците в Североизточна Гърция за рядка мутация в ДНК. Ако бъде наследена и по бащина, и по майчина линия, тази мутация предизвиква лека до средна анемия. Понеже помашката общност е доста затворена за смесени бракове, тя не се обновява с много нови гени.

Мутацията се предава напред в поколенията, но остава "затворена" вътре в общността

Затова според авторите на изследването, когато се открие в друг район, е индикация за възможнен смесен произход на носителя или за миграция на носителите й.

Тази мутация се среща в Средиземноморието и Близкия изток, в Турция и Македония. Изследователите посочват, че я има в България, без да уточняват къде. Същевременно пишат, че с най-голяма честота тя е разпространена сред "гръцките помаци - географски изолирано и в голяма степен консервирано в генетично отношение население на Родопите - високопланински район на Тракия (най-източната част на Гърция от едната страна и Южна България от другата)."(Цитатът е буквален - б.р.) Там я имало при до 1/3 от населението на някои села.

Рачо Стоев от Института по антропология на БАН казва, че "по класическите генетични маркери - кръвни групи и Rh, населението в Смолянския регион, което е 2/3 помашко, е сходно с помашкото население североизточно от Ксанти".

Това уточнение е важно, за да може читателят сам да преценидали ще приеме данните от гръцкото изследване сред тамошните помаци като валидни и за помаците от нашата страна на границата.

Понеже споменатата мутация се среща с най-голяма честота сред помаците, авторите на изследването смятат, че тя е възникнала сред тях. Поставят си за задача да установят кога е станалотова. Според тях тя се е появила за първи път преди 2000 г. точно сред това население.

Най-вероятно то и тогава си е било на същото място, където е и сега. Доказателство за това е, че мутацията продължава да се среща с най-голяма честота точно в този географски район, а на други места е рядка. Ако населението, у което мутацията се среща най-често, се беше преместило географски или поне беше по-мобилно, тази мутация щеше да се среща и на други места и сред други популации, при това не само като изключение.

Авторите на изследването пишат: "Въпросът за проследяването на мутацията може да се трансформира във въпроса за произхода на нейните главни носители помаците. Преобладаващото мнение е, че те са наследници на древни тракийски племена. Все още има учени, които смятат, че произходът им е от много старо африканско население или от монголски племена, населили Мала Азия и Балканите след VII век от н.е. .. (Други хипотези в карето.) Не се потвърждава никаква връзка на помаците със съвременни африкански популации, което изключва общия им произход, а базисна генетична черта на монголските популации напълно отсъства при тях, което е категорично доказателство за липсата на родство... Помаците стоят по-близо до европейците и гърците, което подкрепя хипотезата, че са наследници на древни тракийски племена."

В крайна сметка заключението на екипа от генетици е, че помаците са древно балканско население, чийто произход е европейски, а не азиатски, и което се е "консервирало" в генетично отношение поради своята географска изолираност и ендогамност.

Но авторите на изследването (от 2006 г. - б.р.) пишат още: "Освен това наши все още непубликувани данни потвърждават, че гърците са единствените европейци, които споделят с помаците липсата на (един конкретен - б.р.) полиморфизъм." И добавят: "Предполагаме, че разпространението на нормалния помашки хаплотип (при който мутацията я няма) из Средиземноморието е станало или с експанзията на Александър Македонски (IV в.пр.Хр.), или по време на Османската империя."

Първото твърдение не е в противоречие с изчислената възраст на мутацията от 2000 г., защото според изследователите тя е възникнала върху "нормалния" помашки хаплотип, а той се е обособил много по-рано. (24 часа)

ВЕРСИИ

Какви са помаците в Родопите? И сред самите тях има различни легенди за произхода им.

В Гоцеделчевско репортерът на "24 часа" разговаря с група местни младежи. Според най-речовития от тях, който учи история в Пловдивския университет, по-младите и образовани хора в района смятали, че помаците са наследници на траките. Има подобна хипотеза. Според нея помаците са наследници на траки и/или славяни, покръстени в исляма от арабски мисионери през IХ век. Това се потвърждавало от писанията на някои християнски мисионери от онова време, които свидетелствали, че тогава в района вече шетали ислямски духовници, които разпространявали религиозна литература.

Има и теория, че помаците в Родопите били наследници на кумани или печенеги, приели исляма в края на ХI - началото на ХII век от ислямски мисионери от Близкия изток. Куманите и печенегите са тюркски номадски племена от Централна Азия.

Според културния антрополог Асен Баликси пък помаците в Гоцеделчевско твърдо вярват в своя турски произход, заявявайки, че са чисти турци османлии, дошли от района на Коня в Анадола.

 

Каракачаните - най-старите балканци
Каракачаните са най-старите балканци, показват изследвания на антрополози и генетици.

На преброяването от 2001 г. 4107 души у нас са се самоопределили като каракачани. Те живеят главно в Сливенско, Котелско и Карловско. Каракачаните са гръкоезични православни християни, чийто поминък до средата на ХХ век е номадското животновъдство, но вече са уседнали. Има ги в Гърция, Македония, Албания, Мала Азия.

Произходът им е спорен.

Международен екип, в който участва и българска изследователка, е изследвал генетични маркери у каракачани от Сливенско и Карловско. Тези маркери са свързани с произхода по мъжка линия и се предават непроменени от баща на син. Изследването проверява доколко каракачаните са генетично близки с други балканци - българи, македонци, гърци, албанци, сърби, черногорци и 2 групи армъни (власи).

Главният извод е, че няма данни българите и каракачаните да са генетично близко свързани. Каракачаните не показват по-гоголяма генетична близост с българите, отколкото с другите балканци, с които също имат "видима" дистанция. Малко по-близки са само с македонците от Скопие.

Изследването тества и една от хипотезите за произхода на каракачаните - че са "сродни" с армъните. Според нея някога те са били едно, но общността се е разпаднала, различните групи са мигрирали и заживели на различни места. Част от тях по-късно били елинизирани. Генетичното проучване на мъжките линии сред каракачаните и армъните обаче не подкрепя тази хипотеза. Двете общности също я отхвърлят, позовавайки се на собствените си предания и история.

Има още няколко хипотези за произхода на каракачаните. Според една от тях, пропагандирана от гръцки изследователи, те са преки наследници на дорийски племена, населили Гърция преди повече от 3000 г. Според друга са християнизирани юруци - тюркско племе животновъди номади. Според трета са коренни балкански жители, населявали полуострова от предисторически времена.

Изследване на майчините линии сред каракачаните показва, че при тях се срещат с по-голяма честота, отколкото сред останалите балкански популации най-старите европейски линии, които са били разпространени на континента още през късния палеолит. Това значи, че в мнозинството си поне по майчина линия каракачаните са наследници на хората, живели тук преди последната ледникова епоха.

Това е в синхрон с последната хипотеза. Тя, изглежда, се подкрепя и от проучванията на гръцкия антрополог Арис Пулянос. През 1963 г. Пулянос е в България по покана на БАН и изследва 300 каракачани от Стара планина - по 150 мъже и жени, а в следващите години - и същия брой каракачани в планината Пинд в Северозападна Гърция. (Каракачаните вярват, че там е прародината им.) Пулянос сравнява двете групи по повече от 60 метрични и морфологични белега. После съпоставя двете групи заедно, от една страна, с данните на повече от 15 хиляди индивида от огромен район - от Централна Азия през Кавказ до Пиренеите. Заключава, че българските и гръцките каракачани са еднакви и "очевидно не само исторически, етнографски и лингвистично споделят общ произход, но и антропологично".

Пулянос установява, че и за българската, и за гръцката група каракачани е характерен големият диаметър на главата. Също и един белег в конфигурацията на черепа, който често се среща при черепите на европейци от късния палеолит. Според Пулянос по тази характеристика каракачаните спадат към континенталния (епирския), а не към медитеранския тип европеиди. (Континенталният тип се смята за по-стар от медитеранския.)

Пулянос пише, че типът, към който спадат каракачаните, се среща не само в района на планината Пинд, но и в цяла Северозападна Гърция, Северозападна България, Черна гора, Румъния и Украйна и дори на Пиренеите. Според него това означава, че този палеолитен тип е бил разпространен на широка територия и че съществува и до днес.

"Палеолитните европейци не може да се изпарят без следа. Техен наследник е континенталният европиден тип, най-представителната група на който са каракачаните. Те са в голяма степен палеолитен остатък", пише Пулянос.

Той твърди, че каракачаните са по-стари европейци и от баските.

Дерматоглифичните изследвания на Рачо Стоев и Лучия Кавгазова от Антропологичния институт към БАН също установяват, че каракачаните се различават от другите балканци и са запазили голямо наследство от преднеолитното население на Балканите.

Група гръцки и западноевропейски учени обаче твърди, че каракачаните са не просто старо балканско население, а преки наследници на племената, обитавали територията на днешна Гърция отпреди класическия период. Културни антрополози, близки до този възглед, изтъкват, че някои елементи в каракачанската сватба, запазили се и до днес, били точно такива, каквито ги описвали в произведенията си Омир и Еврипид. Лингвисти пък твърдят, че в каракачанския език са оцелели думи, използвани от Омир в песните му. През 20-те г. на ХХ в. датски учен пише, че в диалекта им няма никакви чужди заемки - нито фонетични, нито по отношение на граматическите структури.

ЖЕНЯ МИЛЧЕВА
https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=957102

[hercones]

Окончателният край на една велика империя
Със смъртта на Ото фон Хабсбург си отиде последната частица Австро-Унгария

На 98 години в Германия издъхна Ото фон Хабсбург – един принц и некоронован император. Най-големият син на император Карл I и първи братовчед на цар Борис III беше последният наследник на трона на централноевропейската империя – лидер на Стария континент в началото на XX век, която се разпада след тежката загуба в Първата световна война.

След военния разгром, който империята на баща му понесе във войната, в края на 1918 година логично дойде и краят на една от великите сили в света. Един съюз, просъществувал половин век.

Дуалистичната монархия Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя. Унгария получава широка автономия в рамките на империята, която е разделена на земи на австрийската и на унгарската корона, но с общ монарх.

Империята е тясно свързана и пряко зависима от големия германски съсед. С население от 50 млн. души и гарантиран солиден бизнес партньор, Австро-Унгария влиза с мощна стъпка в XX век, обирайки плодовете на индустриалния бум. Икономиката процъфтява, като брутният национален продукт расте с по 1.76% всяка година в периода 1870-1913 г. година.

Борбата за власт и територия на великите сили обаче поставя началото на Първата световна война, която се оказва и последна за Австро-Унгария. Повод за начало на един от най-кървавите конфликти в историята на човечеството (над 15 млн. жертви) става покушението срещу австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево.

В последвалата зловеща поредица от военни конфронтации Централните сили – Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България се оказват големите губещи в сблъсъка с Антантата в лицето на Русия, Великобритания, Франция, САЩ, Япония, Сърбия, Гърция и други.

В резултат Австро-Унгария е разделена, а кралското семейство бяга в изгнание. Това е краят на империята. Но не и на последния й символ.

Наследникът на абдикиралия Карл I се превръща в лице на европейското политическо единство. Ото фон Хабсбург е истински евролидер в годините на разделението между Изтока и Запада след Втората световна война.

Семейството му се установява в Португалия, когато е едва 9-годишен. Впоследствие принц Ото отива да живее и учи в Белгия. През 1935 година  завършва образованието си с докторска титла по социология и политология.

Като неприкрит противник на политиката на Хитлер, нацистката инвазия го принуждава да се укрива последователно във Франция, Португалия и впоследствие в Съединените щати. Там става един от организаторите на антинацистската австрийска опозиция и се запознава с президента Франклин Делано Рузвелт.

Краят на Втората световна война бележи и завръщането му в Европа. Тъй като все още има претенции към австрийската корона, получава забрана да влиза в Австрия и заживява в Германия. Там се жени за германската принцеса Регина фон Заксен-Меиниген. Двамата са заедно през целия си живот (Регина умира през февруари 2010 година), имат 7 деца и 23-ма внуци.

Ото фон Хабсбург официално се отказва от трона през 1961 г. и пет години по-късно е допуснат да се завърне в родината си.

Политическата му кариера е свързана с Европейския парламент, където изкарва няколко последователни депутатски мандата в рамките на 20 години от 1979 до 1999 г.

През 89-та помага в организацията на Паневропейския пикник, сочен за първата реална пробойна в Желязната завеса. На 19 август унгарските власти отварят границата с Австрия за 3 часа. От това се възползват над 600 източногермански туристи, които незабавно хукват към австрийска територия и оттам към Западна Германия. Унгарските граничари не ги спират.

Когато Западна и Източна Германия се обединяват на 3 октомври, тогавашният канцлер Хелмут Кол заявява, че Унгария е била страната, в която е бил изваден първият камък от Берлинската стена. А Ото фон Хабсбург е част от всичко това.

Впоследствие благородникът се захваща с друга мисия – да помогне на страните от Източния блок по пътя им към членство в Европейския съюз. И ето, че преди да си отиде от този свят, видя с очите си изпълнението и на тази мисия.

https://www.dnes.bg/redakcia/2011/07/09/okonchatelniiat-krai-na-edna-velika-imperiia.123469,play

[hercones]

Граничар убил Гешев край Свиленград
Легендарният суперполицай Никола Гешев е бил убит на 8 срещу 9 септември 1944 г. от граничен патрул на българо-турската граница край Свиленград и разпознат от нарочно изпратен човек от МВР-София, твърди пред в. "ШОУ" историкът д-р Добри Желев, автор на книгата "Никола Гешев и неговите секретни операции".


В началото на септември 1944 г. Никола Гешев изготвя доклад за правителството за политическата обстановка. В него той прави извод, че ситуацията е неудържима и че партизаните овладяват положението. Според доклада за 27 дни - от 20 юни до 27 юли 1944 г., в нелегалност са минали 8815 души. Живите партизани са 16 963. Единственият изход, според Никола Гешев, е бягство през южната ни съседка Турция.

На 8 септември 1944 г. от София бягат две групи. Едната е ръководена от Андрей Праматаров - началник на царското разузнаване, а другата - от Никола Гешев, полицаят, работил срещу БКП в продължение на години. В периода 1941-1944 г. Гешев е началник на отделение „А“ на Обществена безопасност в Дирекцията на полицията, отговорно за борбата срещу нелегалната по това време Българска комунистическа партия. Областният началник на полицията в Пловдив Иван Фичев предварително уговаря те да бъдат прехвърлени в Турция. Иван Фичев поема групата на Гешев с неговата кола и стигат до Капитан Андреево. Там подофицер Армутлиев ги насочва към турската граница.

Очиства границата, откъдето трябва да минат

В тъмнината обаче те объркват пътя. Движат се във верига от трима души на 50 метра един от друг. Среща ги граничен наряд от 3-ма души, старшият на наряда е с автомат. "Стой, горе ръцете!" - командва той, но не са имали замисъл да ги убиват, а да ги задържат. Никола Гешев, който е бил в тежко психическо състояние, вади пистолет и стреля 3 пъти по войника. Но не улучва. Тогава старшият на наряда стреля и забива 4 куршума в Гешев, който умира на място. Министърът на вътрешните работи Антон Югов и началникът на Държавна сигурност Димо Дичев изпращат човек, който да разпознае трупа и да потвърди със стопроцентова сигурност, че това е трупът на Никола Гешев. От Съдебна медицина-София в Свиленград пристига и съдебен лекар, който да направи аутопсия на трупа. Погребват тялото на Гешев в безименен гроб, за да не дадат възможност на неговите почитатели да устройват поклонения и антиправителствени демонстрации. Името на войника от граничния патрул е дълбоко засекретено, за да не бъде подлаган на отмъщение от страна на фашистите.

През 1961 г. историкът д-р Добри Желев и проф. Мито Исусов четат в МВР цялата секретна документация за Никола Гешев, включително

протокола от аутопсията и разпитите на войника, стрелял по него

Шефът на царското разузнаване Андрей Праматаров, за разлика от Гешев, тръгва към южната граница на 8 септември 1944 г. с влак, а не с кола. Пристига на 9 септември късно вечерта в Свиленград. Казват му, че руснаците са блокирали района, за да задържат германската дипломатическа мисия. Тогава научава и че колегата му Гешев е убит.

Праматаров се отказва да премине границата с Турция, връща се обратно и решава да се насочи към Италия. Задържан е в Македония от македонските партизани, които го предават на българските и го връщат в София. Андрей Праматаров е осъден на смърт от Народния съд, но впоследствие е оставен жив. За да използват неговата задгранична агентура, го помилват и го освобождават. Разузнаването след 9 септември 1944 г.

взема от него цялата царска агентура

и я използва. Един от емблематичните царски агенти е митрополит Андрей Велички, който венчава цар Симеон и царица Маргарита в Женева през 1960 г. Андрей Велички е вербуван за агент през 1934 г. с псевдоним "Попа". След това го прехвърлят в САЩ. Когато вече се издига и става митрополит, го използват рядко. Неговото единствено желание е да умре в България и когато се разболява тежко, Господин Гочев, началник на външното разузнаване, а след това заместник-началник на Военния отдел на ЦК на БКП, осигурява Андрей Велички да бъде приведен в Правителствена болница.

Историците преглеждат и документите, свързани с Тодор Живков в архивите на Гешев. Те показват, че

Живков е бил преценен за твърде незначителен за вербуване

от Обществена безопасност. По време на първия му арест през 1933 г. Живков е бил бит и освободен. През 1934 г., когато го задържат за втори път, му теглили отново един бой и след това го освободили. Тодор Живков, който е бил член на БКП от 1931 г., тогава не е бил деятел от голям мащаб. Впоследствие на него му е било предложено да участва в една акция и поради това, че отказва, защото я смята за левосектантска, за един дълъг период е наказан да не заема ръководни длъжности. През 1941 г. е включен активно в партийния живот, но след това не е задържан. Петър Иванов-Амзел, началникът на Гешев, един много интересен разузнавач, по-голям разузнавач от Гешев, в един момент, когато обсъждат кои от активните антифашисти да бъдат вербувани, един от разузнавачите споменава Тодор Живков и Петър Иванов-Амзел казва: "Оставете го, той не представлява интерес." След това Петър Иванов-Амзел отива на работа в Гестапо. За прикритие е назначен в РО-2, там работи към Гестапо, а след 9 септември Народният съд го осъжда на смърт, но преди да изпълнят смъртната присъда, отиват двама полковници при него, искат да ползват неговата информация... Петър Иванов-Амзел е щял да знае, ако Тодор Живков е бил агент, и щеше да каже на Съветите. Дали Амзел е казал, това остава загадка.

Стефан ИВАНОВ

Версии за съдбата на топченгето

--------------------------------------------------------------------------------
• Първата — официалната, че е убит при опит да избяга в Турция при границата в района на Свиленград на 9 септември 1944 година следобед. Гробът съзнателно е оставен неизвестен, за да не става обект на поклонение.

• Втората, че е убит при Куклен чешма южно от Пловдив на 9 септември 1944 година.

• Третата, че е останал жив, успял да премине в Турция, живял до дълбока старост, вероятно в Мюнхен и дори, че е бил преподавател в Школата на КГБ в Москва.

• Четвъртата, че е останал жив и живее до средата на 80-те в Латинска Америка.


Агентурата

--------------------------------------------------------------------------------
Счита се, че Гешев е разполагал с широка агентурна мрежа, състояща се от 186 агенти в средите на комунистическата партия, вкл. на най-високо ниво — ЦК. Поради това на 9 септември 1944 г. Гешев се оказва „най-търсеният човек“ в страната. На него се приписват думите: „И 50 години аз ще управлявам България“, както и „Ще обера кадърните ви хора и ще ви оставя кундурджиите — да видите как се управлява с кундурджии!“. Противоречиви са и сведенията за съдбата след 9 септември 1944 г. на агентите, вербувани от Гешев. Според представителя на България в ООН през 1963 г. Иван-Асен Георгиев, само двама-трима от агентите на Гешев, внедрени в БКП, впоследствие са разкрити, за останалите се предполага, че са продължили да заемат вкл. най-високи постове в партийната йерархия. Никола Гешев е съученик на Станислав Т. Балан (секретар на цар Борис III) и на известния комунистически функционер Трайчо Костов, за когото дори по-късно има версия, че е бил негов агент, което се явява и действителната причина за ликвидирането на Т. Костов през 1949 г. Като младеж Гешев се интересува от социалистическите и марксистките идеи. През 1924 г. при погребението на основателя на Социалдемократическата партия Димитър Благоев Гешев носи на ръце ковчега на Дядото заедно с Вълко Червенков.
https://www.blitz.bg/news/article/112263

[бушон]

Много поучително.
Нека да си помислят сегашните, като дойде време те да бегат, как ще ги ликвидират, като кучета на границата, ако има такава.
Щото, Господ забавя, ама не забравя...

[hercones]

Съкровище в мазето


Съвсем легално двойка французи се сдобиха със злато. Съдбата им го поднесе в собственото им мазе в гърненце, по време на ремонт. На половин метър дълбочина те открили гърненце с 34 монети от периода 1595 до Френската революция. Съкровището е на обща стойност към 100 хиляди евро.

Това е най-ценната монета в колекцията - двоен луидор от 1640 година - епохата на Луи 13-ти. Според експерти сегашната й стойност е 6 500 евро. Късметът споходил младата двойка в Мийо при ремонт на канализацията.

Марк Егуи - нумизмат:
- Показали са ги на човек, който купува злато в хотел. Той им предложил 1800 евро. Веднага им казах, че находката е смайваща и струва много пари. Помолиха ме да ги оценя и да им кажа стойността. Прекарах цяла нощ над монетите и проверих в литературата и най-дребните детайли.

Нумизматът е готов веднага да плати сам 100 хиляди евро, на колкото оценил монетите.

Марк Егуи - нумизмат:
- Добре, че не са били претопени, щеше да е престъпление към историята. Прекрасни монети, може и да помогнат на тези млади хора, те не са богати.

Щастливците държат да останат анонимни. Уличката, където живеят е от най-старите в града, бивш римски път. Сега там цари оживление.
Съкровището попада при млади хора и това е добре, защото ще им помогне в живота, коментират местните. На търг монетите ще привлекат колекционери от цял свят и цената им рязко ще скочи.

видео...
https://bnt.bg/bg/news/view/56472/sykrovishte_v_mazeto

[zempar]

късметлии , не че са намерили монетите , а че живеят в държава със закони

[hercones]

Египетски скарабей подлуди иманяри



"Траките са били най-силни, Византия е слаба, а Рим е стъпвал тук-там."

Така обяснява Радостин Кичуков от с. Любча скритото в земята в района на Доспат. От лаконичното му обобщение се разбира, че най-богатите следи са на траките, които имат тук десетки могили. Монети от римско време, фин порцелан и керамика също се намират, а най-малко находки се срещат от времето на Византия.

Самобитният местен археолог е познат на всички с големия си мерак за разкрития. "Всеки камък знае, обхождал е с километри наоколо" хвалят го от селото.

Кичуков с дни може да разказва на кой баир какво е открито при официални археологически разкопки и колко е останало не проучено. Както и за десетките изкопи от иманяри, които преровили планината след най-голямата находка в района - невиждан на тази географска ширина египетски амулет с формата на скарабей (вид торфен бръмбар - б.а.).

Кичуков и запаленият като него по разкопки Камен Михайлов твърдят, че в района на Любча има най-много открит кехлибар. Това означавало, че живелите по тези места траки са били платежоспособни и са развивали сериозна търговия.

Камъкът с форма на свещения за египтяните скарабей е част от кехлибарена огърлица, намерена през 1976 г. в тракийска могила от VII-VI в. пр. Хр. в местността Бърдото край Любча. Сега гробният комплекс е обрасъл в трева, а на метри от него се кипри огромна антена на мобилен оператор.

“Пред очите ми бе кехлибарената огърлица със скарабея, открит от покойния Владимир Мирчев. Бяхме само двамата заедно със студенти от Учителския институт в Смолян, когато първо той го съзря", разказва смолянският архелог Никола Дамянов.

Египетският скарабей е открит в могила номер 5 на 1,5 км северно от Любча. В нея са намерени и много керамични останки и бронзови накити. В целия район има паметници на културата от ранната бронзова до късната желязна епоха - без прекъсване и с напластяване, разказва Дамянов. Първи в началото на 70-те години на миналия век тук е работил полякът Мечислав Доморадски. След това регионът влиза в плановете на Института по тракология.

"Могилата, в която е намерен скарабеят, е т.нар. кенотаф, което означава, че вътре няма останки от човешки погребения. В нея се полагат вещи от бита и култови предмети. Такъв тип могили се свързват с вярата на древните траки в задгробния живот и безсмъртието на душата. Амулетът, намерен там, е сравнително малко камъче със стандартните размери, с които се изработвали подобни фигурки на скарабеи. Той е дълъг 13 мм, а най-широката му част е 7 мм. Открит е с други миниатюрни фигурки - някои от тях със соларни форми, и общо 50 зърна от кехлибар", обяснява археологът.

Никола Дамянов като шеф на музея по онова време носи находката в Софийския университет, където се свиква консулт от трима египтолози.

Те обаче отсичат, че тук става дума за имитация. Въпреки това каменната фигурка е изложена в експозицията на историческия музей в Смолян и привлича интереса на туристите.

Десетилетия по-късно тя стана световноизвестна, след като наскоро българският египтолог Васил Добрев, познат и от филмите на "Нешънъл Джиографик"и "Дискавъри", разчете надписа върху миниатюрния скарабей.

Световноизвестният учен от пръв поглед прочита изобразените върху "бръмбарчето" символи.

Оказва се, че фигурката е на близо 4 хиляди години и е била пренесена в нашите земи от Египет като свещен амулет.

До този момент за най-ценната находка в Смолянския музей не се знаеше почти нищо. Изследванията за нея се ограничаваха с две изключително кратки публикации, едната от които на немски в специализирано археологическо издание от края на 70-те г. на ХХ век.

И в двете скарабеят е просто споменат, без да се дават обяснения или хипотези за произхода му. Уредниците от музея предоставят на Добрев малка публикация за скарабея, където има снимка и на задната страна с надписа.

"Четенето стана веднага, знаците са много ясни - особено "Ра" - слънце, и "Тауи", което означава Египет. "Неп" е малко по-сложно, защото е написано не точно по йероглифния начин. "Неп Тауи Ре" или в превод “Господарят на Египет е Ре”, гласи надписът върху коремчето на скарабея от Смолянския музей", казва Васил Добрев.

След като разшифрова символите, той проучва дългия списък с имена на египетски владетели. Установява, че в древността действително е имало фараон, наричан Неп Тауи Ре или Монтухотеп IV. Дали скарабеят е доказателство, че египтяните са идвали по тракийските земи, или просто е пренесен случайно, тепърва ще се изяснява.

В Древен Египет скарабеят се приемал като символ на здравето, закрилян от висшите сили.

Щом амулетът е пренесен в Родопите, значи мястотото е било ценно за траките. Археолози с години копаят по баирите край Лубча, където има 28 могили. Разкопките се извършват основно от ст.н.с. Дияна Гергова от Националния археологически институт при БАН. В местността Осинското например екипът е разкрил интересна могила, построена с каменни кръгове от дялани блокове. Проучена е и могила, в която е извършено обредно погребване на конска глава. Рязкопките обаче са спрени заради липса на средства.

Копаят и иманярите, но никой не знае какво. Под сурдинка се говори, че вадели от монети до тронове, глави на козли и др. На много от тях не им било присърце да ровят из баирите, но се захващали заради недоимък, инвестирайки в един металотърсач. В обиколките на всички им се привиждал по един египетски скарабей.
https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=959564

[hercones]

Откриха уникална резиденция на Калигула край Рим

Италианската полиция разкри впечатляваща находка в подозрителен камион в пристанището на Остия -  древни останки на римска статуя на император Калигула. Находката предизвика подозрение за нови набези на контрабандистите и до засилено наблюдение.

Разследването достигна до резиденция на Калигула близо до малкото езеро Неми, на около 30 километра южно от Рим. На мястото са били открити най-малко 250 безценни артефакта.

Император Калигула управлява кратко – от  37–41 г. Известен е със своя показно екстравагантен, ексцентричен и жесток деспотизъм.  Убит е  през 41 г. от преторианци.

видео...
https://www.btv.bg/videos/ekskluzivno-video/video/1805858495-Otkriha_unikalna_rezidentsiya_na_Kaligula_kray_Rim.html

[hercones]

Златото достигна рекордна цена

До нов рекорд нарастнаха днес световните цени на златото. Към 12 часа в Евросъюза за една тройунция се е плащало 1600,1 долара. По такъв начин борсите реагират на започналото днес на фондовите пазари на ЕС падане на акциите на много европейски банки. Допълнителният приток на инвеститорите към златото е предизвикан от появата на съмнения в деловия свят в това, че  администрацията на Барак Обама  и Конгреса ще успеят до 2 август да достигнат компромис за увеличаването на горната граница на държавния дълг на Съединените щати. В резултат на това съмнение, пред световната икономика застава въпросът за възможното селективно неизпълнение на дълговете на САЩ, отбелязват от борсите.
https://www.cross-bg.net/ikonomika-i-biznes1/27-banki-i-finansi/1230770-zlatoto-dostigna-rekordna-tzena-

[yaponetsa]

Златото достигна рекордна цена

До нов рекорд нарастнаха днес световните цени на златото. Към 12 часа в Евросъюза за една тройунция се е плащало 1600,1 долара. По такъв начин борсите реагират на започналото днес на фондовите пазари на ЕС падане на акциите на много европейски банки. Допълнителният приток на инвеститорите към златото е предизвикан от появата на съмнения в деловия свят в това, че  администрацията на Барак Обама  и Конгреса ще успеят до 2 август да достигнат компромис за увеличаването на горната граница на държавния дълг на Съединените щати. В резултат на това съмнение, пред световната икономика застава въпросът за възможното селективно неизпълнение на дълговете на САЩ, отбелязват от борсите.
https://www.cross-bg.net/ikonomika-i-biznes1/27-banki-i-finansi/1230770-zlatoto-dostigna-rekordna-tzena-

Що ми е на акъл че всичко дето се вдига рекордно ,идва един момент та изведнъж рязко пада

[hercones]

Уникална традиция в Родопите. Дават хиляди за чешми

Старата традиция да построиш чешма, за да остане споменът за теб, все още е жива в Смолянската община Баните. В памет на покойните и за спомен на живите в общината са направени стотици чешми буквално на метри една от друга.

През последните години  местните сякаш водят съревнование кой ще съгради по-голяма и по-красива чешма. На отсечка от 15 км могат да се преброят 50 чешми с беседки, заслони и барбекюта, дори детски площадки и мостчета.
Пример за това е Росен Габеров, който дал всичките си спестявания - над 20 хиляди лева за подобен градеж.


видео...
https://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/07/19/unikalna-tradiciia-v-rodopite-davat-hiliadi-za-cheshmi.124272

[zempar]

шапка им свалям на такива хора , истински Човеци
малко останаха такива които правят блага безвъзмездно за да ги ползват съвсем непознати за тях хора

[laki]

Ако е по нашия край ,всичко ще бьде изкьртено и счупено за една седмица.Много мангал има при нас .