ВЕСТИ по РАДИОСТАНЦИЯТА

[hercones]

Умуват къде да кацне марсоходът Curiosity
Засега за най-подходящо място е избран кратерът Гейл

Според екипа американски учени, които работят по мисията на марсохода Curiosity, най-подходящото място за кацането му на Червената планета е кратерът Гейл, съобщи Nature News.

Окончателното решение ще бъде огласено от НАСА до няколко дни. Диаметърът на кратера Гейл е около 150 километра. Във фунията му има насип от древни наносни породи с височина около 5 км. Учените предполагат, че те са били пренесени там от една от реките, които са текли на Марс в миналото.

Тъй като водата е сред необходимите условия за наличие на живот, кратерът Гейл е перспективно място за търсене на признаци за съществуване на живи организми.

Специалистите са изследвали няколко десетки района на Марс, за да изберат мястото за кацане на Curiosity. В крайна сметка са се спрели на 4 участъка.


На второ място е кратерът Еберсвалде, следван от долината Морт и кратерът Холдън.

Новият марсоход на НАСА Curiosity е на стойност 2,5 милиарда долара. Той ще бъде изстрелян за Марс през ноември тази година.

Мисията на Curiosity ще продължи най-малко една марсианска година - еквивалент на две земни.

https://www.dnes.bg/technology/2011/06/27/umuvat-kyde-da-kacne-marsohodyt-curiosity.122407

 ..."колегите" от НАСА да се обадят ако установят следи от живот  ...няма начин да не пусне нещо тоз обект  ........

[zempar]

ще е полезна и информация за почвата да дадат , че аз с моята на орудено издишам

[hercones]

Руснаци откраднаха имането на Иван Шишман

Над 26 000 кг. български антики са взети от Всеъсюзния институт по история на народите в бившия СССР и не са върнати


Органите на МВР често са залавяли из Врачанско малки мургави братчетчета, които незаконно продават златни монети с огромна нумизматична стойност. По правило отговорите им са, че вземали монетите от пещера по течението на река Искър. Никой не взема насериозно твърденията на хлатетата, а милиционерите след експроприацията им вземали златните джунджурии и им теглели по един шут в задника.

Да, ама се разчуло за хобито на техен колега-милиционер, който не само знаел наизуст по каналния ред античните монети във Врачанско, ами и още куп легенди от древни времена до тези за Ботевата чета.
За това свидетелстват като по чудото оцелелите от влагата на реката царски свитъци.

Милиционерът не само знаел по каналния ред за монетите на Врачанско, ами и за легендата, останала още от Ботевата чета. Тя разказвала че след трагичните събития на връх Вола турска потеря погнала останките от четата. Двама юнаци вървели денем и нощем и стигнали до една пещера. Турците ги опушкали, но всуе, а хлътнали в тъмната дупка. Потерята спряла явно, за да си няма рябота с шейтана. И намерила Соломоновско решениие – зазидала дупката.

Само че чер голон губи ли се? Комитите се притаили в тъмното, бавно се придвижили, докато зрението привикне с тъмнината. По едно време чули ромон на вода. Опипвайки, слезли на една площадка и зърнали приглушена светлина в дъното на пещерата. Щракнали огнивото на кремък и... приглушената светлина заискрила като в приказките.

Ако тръгнем от началото, представите ни ще се сбъркат още повече. Органите на МВР из Врачаннско често залавяли малки мургави братовчедчета, продаващи златни монети с огромна нумизчатична стойност. Отговорите им на разпитите са, че монетите са от пещера по течението на река Искър. Разказват още и за времето на Ботевата чета.

Годината е 1978. Местонахождението на пещерата по Искърското дефиле, пред Мездра. Според разказите на небезвестен иманяр тогава са намерени златен трон, колесница, златните символи на самодържавието от Второто българско царство – скиптър, жезъл и колона. Както и два скелета - на Иван Шишман и съпругата му.
Според съобщенията на иманяр-изменник само златните монети възлизат на 24 620 кг. Намерени са още златен трон, колесница, златните символ на самодържавието от Второто българско царство – скиптър, жезъл и корона, два скелета: на Иван Шишман и съпругата му. За това свидетелстват като по чудо оцелелите от влагата на реката свитъци.

Броени дни след това в местния всекидневник в съвсем дребен шрифт съобщават, че намереното златно съкровище е заминало за нумизматично остойностяване във Всесъюзния институт по история на народите в бившия Съветски Съюз?!

Оттогава досега българският народ чака разултатите от братското научно изследване. Чака си. Чака, а тайните на миналото продължават да си остават тайни за нас, поне.

https://www.blitz.bg/news/article/111972
...евалла на автора на статията ...голям талант е....

[hercones]

Археолози пред крими загадка край Суворово

видео..
https://www.dnes.bg/slideshow.php?id=3422

[hercones]

В Долен Египет откриха храм на 3 хиляди години

Френските археолози, които работят на разкопките на древния град Тенис близо до Сан ел Хаджар в делтата на Нил в Долен Египет са открили останките от храма на богиня Мут, чиято възраст те смятат, че е три хиляди години, съобщава РИА Новости, като се позовава на изявление на Захи Хауас , министър за древността на Египет. Откритият паметник е от 120 варовикови блока. На 78 от тях има надписи, които свидетелстват за възрастта на паметника, който се отнася към XXII-та династия на египетските фараони преди нашата ера. Това е около 943 - 715 год. преди нашата ера.  Храмът е бил строен при управлението на Осоркове Първи, Трети и Четвърти в продължение на стотици години.

https://www.cross-bg.net/svetat/140-afrika/1224737-v-dolen-egipet-otkriha-hram-na-3-hilyadi-godini

[hercones]

Гонят иманярите от заложни къщи


Ценните вещи ще се съхраняват в лицензирани трезори


Заложните къщи вече няма да могат да приемат ценни предмети с културна, историческа и религиозна стойност, донесени от иманяри. Това предвижда изменение в Наредбата за дейността на заложните къщи, подготвено от Министерството на правосъдието. И сега се забранява приемането на "паметници на културата", което обаче е остаряло понятие и оставя вратички на заложните къщи по тяхно усмотрение да определят коя вещ е с културна ценност. С промяната на санкция ще подлежи всяка заложна къща, която приеме ценна вещ с културна стойност, датираща отпреди 1800 г. - например монети от римско време, бижута на български владетели или боляри и пр. В същото време с изменението на наредбата се въвежда и изискването особено ценни вещи и тези с висока стойност да се съхраняват от заложните къщи в лицензирани трезори. За всяка вещ заложните къщи вече ще трябва да записват къде точно се съхранява, а ако се намира в трезор - и точния му адрес. До 24 часа след продажбата на вещта заложната къща ще трябва да уведоми притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител, като не може да предава личните данни на купувача. Друго изменение, предвидено в наредбата, е, че при продажба на вещта на цена, по-висока от дадения заем, заложната къща трябва да уведоми стария собственик и до 30 дни да му изплати разликата.

https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-06-25&article=372176

[hercones]

Откриха уникални ценности, откраднати през 2002 г. от музей
Задържани са трима мъже, които уговаряли продажбата

Служители на ГДБОП откриха уникална прабългарска златна катарама и римска златна огърлица, откраднати преди близо девет години от Националния археологически институт и музей към БАН, съобщи МВР.

Ценностите са задържани, след като антимафиотите наблюдавали близо месец действията на 54-годишен мъж, който наскоро е излязъл от затвора след присъда за кражба на културно-исторически ценности.

Спецполицаите установили, че заедно с него „работели“ още двама мъже, единият от които криминално проявен.

Тримата са задържани в района на столичния жк „Надежда“ в момент, в който предлагали за продажба двата уникални накита.

Уговорената цена била 400 000 лева.

Българската златна катарама и римската златна огърлица са част от откраднатите през 2002 г. предмети от Националния археологически институт и музей към БАН.

След извършеното претърсване в дома на 54-годишния мъж с инициали С. Г., смятан за лидер на престъпната група, антимафиотите открили и тайник в тавана на избено помещение, където укривал ценностите.

Тримата мъже са арестувани, по случая е образувано досъдебно производство.

https://www.dnes.bg/crime/2011/06/29/otkriha-unikalni-cennosti-otkradnati-prez-2002-g-ot-muzei.122672

[hercones]

Несметно съкровище открито в древен храм в Индия
Отвориха съкровищница, която е била запечатана през 19 век


 
Несметно съкровище е открито в древен храм в Южна Индия.

Стотици килограми златни и сребърни монети, скъпоценни камъни и ценности са намерени в съкровищницата на индуисткия храм Падманабхасвами, която е била запечатана през 19 век.

Специалистите предполагат, че съкровищата, поднасяни на бог Вишну, са трупани с векове. Най-голям интерес у учените са предизвикали намерените монети от цял свят.

Проучването на запечатаните помещения в храма е започнало на 27 юни. Някои от тях се оказали празни, а в други е имало по-малко значими находки.

Властите в щата Керала, на чиято територия се намира храмът, са наредили да се засили охраната на внезапно „забогателия” храм.

По предварителни оценки откритите скъпоценности са на стойност 11.2 млрд. долара.

https://www.dnes.bg/mish-mash/2011/07/02/nesmetno-sykrovishte-otkrito-v-dreven-hram-v-indiia.122924

[hercones]

Сапьор в акция. Това по-добре да се гледа на видео
 
https://www.dnes.bg/slideshow.php?id=3458

[yaponetsa]

Сапьор в акция. Това по-добре да се гледа на видео
 
https://www.dnes.bg/slideshow.php?id=3458

A забелязахте ли,че на гръмнатата кола,аварийните светлини продължават да светят и след експлозията.Е на това му се вика як акумулатор .
Майтапа на страни,добре че е минало без жертви

[hercones]

Намериха ценна находка под връх Кози грамади
Лабрисът е открит от екипа на д-р Иван Христов

Двуостра желязна брадва с формата на лабрис бе открита от археологическия екип на гл. ас. д-р Иван Христов от НИМ, който работи под връх Кози грамади в Средна гора. Находката е намерена в близост до главната порта на укрепената одриска резиденция, обект на основно проучване от специалистите.

Това е вторият подобен предмет, открит на тракийския обект. Първият лабрис бе намерен през лятото на 2005 г. в дворцовата сграда в средата на комплекса.

„Новата находка е изключително запазена”, каза д-р Христов. „Тя е дълга 22 см, масивна. За предназначението на сечивото има няколко хипотези. Допуска се, че лабрисът е използван по-скоро за определен вид процесии, отколкото за традиционните битови и военни нужди.

Другата версия произлиза от паралелите, които можем да направим с известни изображения върху македонски стенописи, мозайки както и от стенописите върху Александровската гробница в Тракия, където двойната брадва се носи от участници в т.нар. царски лов. Може да се допусне, че брадвата е използвана ако не от самия владетел, то поне от някой от неговото обкръжение по време на лов.

В този смисъл намирането на желязното оръжие в резиденцията никак не е случайно. Може само да гадаем какво е било всекидневието на аристократичната персона на Кози грамади преди 2400 г., когато горите наоколо са били изключително подходящи за ловуване на различни животни.”

Д-р Христов  обяснява, че терминът лабрис (labrys) има лидийски произход. В митологията е популярен като двуостра брадва на Зевс Лабраундос от о. Крит. Приема се, че първите изображения на лабриси се появяват през II хил. пр. Хр.

В древна Тракия те са известни най-рано от края на бронзовата епоха. За пръв път в балканските земи лабрисът се появява като владетелски символ върху бронзовите монети на одриския цар Амадок в края на V в. пр.Хр.

Лабрисът присъства върху монетните печати и на одриските владетели Амадок Стария, Амадок и Терес II. До този момент в българските земи са известни по-малко от 20 находки с формата на лабрис.

В района на Кози грамади, без да броим откритите одриски царски монети с изображения на лабрис, желязната двуостра брадва е четвъртата форма на лабрис в развалините на резиденцията.

Новата находка ще допълни колекцията на Националния исторически музей с тракийски аристократични инсигнии и ще заеме подобаващо място след реставрация в постоянната експозиция на музея, към която миналата година проучвателят на Кози грамади прибави железен лабрис – скиптър с позлата.

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2011/07/05/nameriha-cenna-nahodka-pod-vryh-kozi-gramadi.123116

[hercones]

Долу ръцете от цар Самуил!
На самозабравилите се и самозомбиращи се управници в Скопие трябва категорично да се каже, че тяхното поведение повече няма да бъде търпяно.


Величавият и трагичен образ на цар Самуил има своето особено, съкровено място в съзнанието на много, и много поколения българи. Човекът, владетелят, който е олицетворение са България в един от най-тежките периоди на историята.
След столетия на възходящо развитие и драматични събития, «Златния век» на цар Симеон Велики (893-927) и "застоя" при цар Петър (927-969), третата «велика сила» в тогавашна Европа е изправена пред тежки изпитания. По думите на Презвитер Козма настъпват "дни на ратни (военни) беди". Гибелният удар е нанесен от традиционния противник Византия, която хвърля срещу своите единоверци езическата Киевска Рус на Светослав. С ловки и коварни политически интриги Византия пречупва северната си съседка. През 971 г. цар Борис ІІ е пленен и детрониран, а източните български земи със столицата Велики Преслав са окупирани. От гледна точка на византийските представи Българското царство престава да съществува.

Не така стоят нещата в западната половина на царството – не само географската област Македония! В свободната територия влизат както Охрид, Битоля, Прилеп, Скопие и т.н., така и Средец (София), Перник, Велбъжд (Кюстендил), Видин, Белград (български град до ХІV в.), Ниш (с български облик до 1878 г.), вкл. и български крепости на север от Дунав. В съпротивата се включват хиляди българи от цялото етническо пространство. В свободните земи търси спасение главата на българската православна църква патриарх Дамян. Към Средец, Скопие и Охрид поемат и други представители на разгромената от Византия дотогавашна централна власт във Велики Преслав. Надали е случайно, че през ХІ в. потомците на “кавханския род” – втория по ранг в държавата след Крумовата династия, живеят именно в Скопие.
Българите в свободната територия на “народен събор” избират наместничество, което управлява от името на пленения цар Борис ІІ. То е съставено от синовете на «могъщия комит Никола», управител на Средец (София). Според византийските съвременници на събитията братята Комитопули («синовете на комита») – Давид, Мойсей, Арон и Самуил, са не само най-авторитетните личности на тогавашния български политически елит, но и близки роднини на Плисковско-Преславската (Крумовата) династия с нейните прабългарски корени. През 971 г. Никола явно не е бил между живите, но името му се е помнело и в България, и във византийската столица. И ако “велемощният комит” е управлявал дълги години една голяма провинция /”комитат”/ с център днешната ни столица София, то къде са били родени синовете му, включително Самуил, ако не именно в София?

Търсейки подкрепа, подобно на своите предшественици от Плиска и Велики Преслав, Комитопулите изпращат дипломатическа мисия в Германската империя – традиционният български съюзник в Централна Европа през ІХ-Х в. Улеснени от избухналата борба за власт във Византия, през 976 г. българите преминават в мощно контранастъпление. Давид и Мойсей загиват още в самото начало, но въпреки тежките жертви офанзивата не спира. Най-ярки са успехите на най-младия брат, смелият и енергичен Самуил, който още в онези години става водещата личност в борбата за отстояване на българската независимост. През 978 г. цар Борис II и брат му Роман бягат от византийски плен. Борис загива при нелепа грешка на граничната стража, но Роман, макар да е превърнат от византийците в евнух, е признат за български цар. Той се установява в град Скопие, който за две десетилетия е столица на България – от 978 до около 997 г. Българската военна активност е свързана преди всичко със Самуил. Неговите дръзки действия мотивират император Василий II (976-1025) да нахлуе в България и да обсади Средец (София) – родния град на Комитопулите и Самуил!

Българският отпор и многото загуби от ромейска страна принуждават Василий да отстъпи. На 17 август 986 г. в прохода Траянови врата Василий ІІ търпи страшен разгром, подобен на онзи на Никифор I Геник (811 г.). Известният византийски поет Йоан Геометър оплаква ромейския позор с думите: "Дунав грабна венеца на Рим!"
Както сме подчертавали и друг път, българите на Самуил са отъждествени не с Вардар, не със Струма или някоя друга река в югозападните предели на царството, а именно с... Дунав! И това нито е необичайно, още по-малко пък е случайно – българската държава на Балканите още от времето на своя създател кан Аспарух (680-701) заема двата бряга на голямата европейска река. През ІХ-Х в. държавата се простира от Днестър до Адриатика, от Карпатите и Тиса до Родопите и Бяло море... Така или иначе, Дунав си остава най-подходящият символ на страната, на нейния народ, както Рим остава вечният символ на византийците («ромеите») и тяхната империя. Пък и откъде е можел да знае Йоан Геометър, както и всички средновековни автори, че след девет века някой ще «изобрети» нова «нация» с нова, «македонска» история, в която цар Самуил заема централното място?! И че хора, обладани от черната магия на македонизма, ще му правят грандиозни паметници, наричайки го “македонски” цар?! Естествено, не са го «знаели» нито самият Самуил, нито неговия племенник Иван Владислав («самодържец български» и «родом българин»), нито пък император Василий ІІ Българоубиец...
Неуспеха си от 986 г. Василий II се опитва да компенсира чрез интриги. Самуил е непоколебим – той екзекутира уличения в измяна Арон (14 юни 987 г.) с цялото му семейство, като е пощаден е единствено Иван Владислав. На практика Самуил е подкрепян от цялото българско общество. Известни са имената на неговите верни военачалници – Кракра (в Перник), Ивац (Прилеп), Николица (Лариса), Драгшан (Воден), Драгомъж (Струмица), Добромир Млади (Скопие), кавкан Дометиан, Несторица и др. в столицата Охрид.

В драматичната борба, която с право е наричана "Българската епопея" (не от българските учени, от френските византолози!), България има срещу себе си стопанският, демографски и военен потенциал на Византийска империя. Цар Роман е пленен през 991 г. и умира в затвора (997 г.). Едва тогава Самуил, чиято лоялност към стародавните български традиции е несъмнена, приема царската корона.
Активните военни действия продължават на широк фронт, а Самуил достига в своите походи до Пелопонес и дори до гр. Зара (дн. Задар, Хърватско). Независимо от тези усилия, международната обстановка е неблагоприятна, а византийското надмощие става все по-осезаемо. От 1000/1001 г. нататък Василий II започва систематично да завладява българските земи, а от север българите са нападани от маджарите. Отново са завзети Велики Преслав, Плиска и Дръстър, последвани от Видин, Скопие и ред други крепости. Развръзката настъпва с битката при Ключ (29 юли 1014), когато 15 хиляди войници от армията на Самуил са пленени и ослепени - престъпление, което спечелва на Василий II зловещото прозвище "Българоубиец".
Както е известно, при вида на своите войници Самуил получава сърдечен удар и умира на 6 октомври 1014 г. в Преспа. Той е погребан в построената от него катедрала "Св. Ахил", а гробът му беше открит преди три десетилетия от гръцкия археолог Н. Муцопулос.
Вътрешните борби при Гаврил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018), натрупаната умора и отчаяние водят държавата към гибел. След смъртта на Иван Владислав (февруари 1018) неговият син и престолонаследникът Пресиан (носещ името на един от най-ярките ни владетели от ІХ в.!) шест месеца се съпротивлява в планините на днешна Албания. Отново по онези места се укрепяват Ивац и Николица, но постепенно последните огнища на съпротива са ликвидирани.
Цар Самуил отрано влиза в средновековния пантеон от владетели и епични герои, които олицетворяват българската свобода и държавност. Ярка илюстрация на тези стремежи са въстанията през ХІ в., водени от Самуиловия истински или мним внук Петър Делян (1040-1041), от далечния му правнук Константин Бодин (1072-1073 г.). Потомък на «славния наш цар Самуил» и продължител на делата му се е чувствал живелият цели два века по-късно цар Калоян (1197-1207), когото съвремениците възприемат като отмъстител за злодеянията на Василий ІІ и български «Ромеоубиец»... И едва ли може да се даде по-точна оценка от думите на византийския писател Йоан Ставракий (XIII в.), съвременник на цар Калоян: "... оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите..."
Нека отново припомним казаното от световноизвестния британски историк Стивън Рънсиман: "Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя й е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон (...); през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който (...) вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император (...); през Аспарух и братята му и техния баща, кан Кубрат."

Друг блестящ познавач на епохата, известният гръцки византолог Йоанис Караянопулос, като разсъждава за съдбата на България при Самуил, прави следните важни обобщения: "Дългата, продължила повече от 40 години война, водена и от двете страни така сурово и упорито, показва и нещо друго: народностният елемент, който водел войната от българска страна, можел лесно, и то задълго, да бъде обладан от въодушевление и дори фанатизъм. Касае е се следователно за български народностен елемент. По своята същност държавата на Самуил била чисто българска и българските съпротивителни изяви срещу Византия можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които били и подчертано български."

Личностната и общонародна българска трагедия, олицетворявана от цар Самуил, надали има паралел в световната култура. Пред нея, нека ми бъде простено, бледнеят дори героите на Шекспировите драми... Реших да припомня накратко онези далечни и драматични времена, защото днес пак и за кой ли път нечисти ръце се опитват да го отнемат, да го откраднат от България, от неговата собствена българска същност. Отново безогледни фалшификатори и брутални, малокултурни лъжци превръщат великия български цар в създател въображаема "македонска" държава, в антипод на дълбоко залегналата в целия му живот българска държавна идея! Те имат нахалството да материализират своята наглост и интелектуална клептомания в култовски по съдържание и естетика “споменици” /паметници/, опитвайки се да скрият истината и да превърнат безогледната лъжа в закон! С други думи, още веднъж да убият Самуил, а с него и нас, както и самите себе си. “О, неразумни и юроде...” – както беше казал един велик българин преди близо двеста и петдесет години...
Тези хорица в днешната държава Македония, които са способни на подобна низост, за мене не могат да бъдат нормални художници, “историчари”, политици, журналисти... Тази “н”-та по ред провокация, тази наглост не трябва и не може да бъде търпяна. Българското правителство и президент, Академия на науките и творчески съюзи, червени, сини, зелени, жълти и т.н. може би се колебаят какво да сторят. Или пък, поне някои от тях, са равнодушни към великата българска идея (за някои от тях тя е пълна архаика, нали?!), за предците и потомците, за истината, за паметта на самия Самуил и армията от ослепени български войници. Как да реагираме обаче ние – онези българи, за които този въпрос не е никак маловажен? Колкото и да сме, където и да сме...

Ако българската дипломация неизвестно защо е преценила, че днес нямало нужда от дори от една протестна нота, от най-малък знак на несъгласие, аз, а сигурен съм, и много други хора, не мислим така. Нещо повече, една формална нота няма да свърши никаква работа – напротив, на самозабравилите се и самозомбиращи се управници в Скопие трябва категорично да се каже, че тяхното поведение повече няма да бъде търпяно. Че спорът с Гърция ще им се види детска игра, ако продължават с антибългарската истерия, с лъжите и провокациите.

Нашата гражданска “нота”, поне според моето скромно мнение, трябва да бъде гневна и груба, друг език вече е невъзможен... Тя трябва да бъде коренно различна от стандартния и стерилен “дипломатически” език. И не може да бъде иначе, защото нашата реакция е израз на обида, на засегнато достойнство – ако не нашето собствено, то онова на Самуил и другите великани от историята ни. Текстът й не подлежи на редактиране и преговори, защото е кратък и ясен:
“Долу ръцете от цар Самуил!”
https://www.frognews.bg/news_36999/Dolu_ratsete_ot_tsar_Samuil!/

[hercones]

 Австралиец изобрети летящ мотоциклет

Засега австралиецът тества машината си само завързана за земята и все още го е страх да полети нависоко, но наближава и този момент.



Автомобилните задръствания по пътищата много скоро могат да останат в миналото благодарение на изобретател аматьор, който сглоби първия в света летящ мотоциклет.

Австралиецът Кристофър Малой вложил всичките си спестявания в проекта, а осъществяването му отнело 2 години и половина.

Машината, наречена "Ховърбайк", може да достигне височина от 3000 м и да развие скорост от 260 км в час. Фенове на новото изобретение вече го сравниха със скоростните мотоциклети от класическата филмова сага "Междузвездни войни", пише в. "Дейли мейл".

32-годишният изобретател е бивш пилот на хеликоптер. Той създал невероятната машина в гаража си в Сидни с помощта на мрежа от въглеродни влакна и двигател на Бе Ем Ве.

Футуристичната машина изминава 150 км за около 45 минути с един резервоар гориво.

Как действа летящият мотоциклет? За да издигнете машината в хоризонтално положение, само трябва да увеличите мощността на мотора с ръчка с дясната ръка по същия начин, както го правите на мотора. Летенето напред включва комбинация от увеличаване на мощността на двигателя и същевременно изпускане на част от въздуха през предни контролни перки. С просто натискане на лоста напред ускорявате, а назад давате реверс на двигателя. Завиването наляво и надясно става с натискането на лост в съответната посока. Можете да се наведете напред както при каране на колело, но летящият мотоциклет не е толкова податлив на движенията на тялото, предупреждава конструкторът.

На този етап мотоциклетът, който тежи 270 кг, е бил тестван само прикрепен с въжета към земята, за да не излети твърде високо. "Все още го тествам на повърхността, защото не съм 100 процента сигурен какво ще стане при свободен полет. Въжетата засега прикриват неизвестното за мен. Още не съм имал удоволствието да полетя и да огледам околността от небето", разказва изобретателят пред вестника.

Кристофър Малой конструирал мотоциклета така, че да е максимално обезопасен. Трябва да откажат 3 системи, преди да бъдете изправени пред сериозен проблем във въздуха. Освен това има 2 сгъваеми парашута, които са закрепени към рамката на мотоциклета. Пилотът може да реши да си сложи и личен парашут на гърба.

Скоро екип ще тества летящата машина без никакви ограничения, за да се видят истинските й възможности. Ако всичко е наред, може да очакваме скоро мотоциклетите да започнат да се произвеждат и за пазара. Едва ли ще струват по-малко от 50 000 евро.

Конструкторът не казва колко е струвало разработването на проекта. Признава обаче, че всяка седмица се е бъркал с по около 150 евро.

Всеки може да се научи да лети на новия мотоциклет. Ако имате опит като пилот на хеликоптер или самолет, това ще ви помага много. Все пак обаче не трябва да забравяте, че това е нов начин за летене и всеки трябва да се учи отначало - т.е. по същия начин, както на хеликоптер или на колело.

Ако живеете в страна като САЩ, дори няма да ви трябва лиценз, за да управлявате летящия мотоциклет. Според авиационните разпоредби там той се класифицира като свръхлек. (24часа)

ХАРАКТЕРИСТИКИ
- Скорост - 260 км/ч

- Височина на полета - около 3000 м

- Тегло - 110 кг

- Максимално тегло с товар - 270 кг

- Мотор - 80 киловата и 7500 оборота за минута
https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=953119

[hercones]

Престъпление и наказание в Древен Рим

В Рим не е имало полиция, която да противодейства на престъпниците, така че римляни са се опирали на окултизма и съдействието на боговете


Римската империя е имала високо развито правосъдие, но наказанията за престъпниците били жестоки. Полиция не е имало, което обяснява факта, че хората са били неописуемо суеверни - те разчитали най-вече на боговете.

Дано пукне тоя бандит, очите да му избодат или направо в ада да отиде - в древен Рим жертвите на кражби и други престъпления не са знаели друга защита освен проклятия и клетви. В империята е действала една перфектно организирана правосъдна система, но полиция не е имало. Нищо чудно, че римляни са се опирали на окултизма и съдействието на боговете.

Затрий го с отрова!

От най-дребни битови кражби до убийства е включвал каталогът на престъпленията преди 2000 години. "Затрий го с отрова", бива призовавана една богиня, за да възмезди кражбата на един килим. Явно бесен трябва да е бил пък мъжът, комуто са откраднали завесата в термите, за да напише на една плочка: "Да му секнат дано пикнята, лайното, приказката и сънят".

"Римският музей" в германския град Ксантен показва многобройни археологически находки и антични текстове на тема престъпност и правораздаване в Римската империя. Римляните са били неописуемо суеверни, обяснява директорът на музея, археологът Маркус Ройтер. Освен това са били истински ключ-фетишисти.

"Заключвали са всичко, от голямата порта до най-мъничката кутийка", казва Ройтер. Затова нищо чудно, че при разкопките са били откривани огромни количества ключове. Защита римляните са очаквали на първо място от боговете, но също от всевъзможни приказни същества, като например главите на медузи, които са били изливани от бронз и поставяни над входната врата. Парите са били заравяни в подовото отопление или в стените.

Чувал или клада

Търговията с хора, проституцията и сводничеството са били законни в Римската империя. Любовта за продан се е облагала с данък. Прелюбодеянието обаче е било наказуемо, а изнасилването на омъжена жена е можело да бъде наказано със смърт.

Многобройни съдебни протоколи онагледяват едно високо развито съдебно дело. Правосъдието обаче е било безмилостно към престъпниците. Затвор не е имало. Осъдените са били наказвани с глоба, изгнание, тежък труд в мините или жестока смърт. Така например онзи, който убие роднина, е бил зашиван в чувал, заедно със змия, петел и маймуна, а след това хвърлян в река Тибър. Подпалвачите пък са били изгаряни живи.

https://curious.actualno.com/news_352812.html

[zempar]

саморазправата май е вършила работа в древноста , тя и днес ще върши работа , особено за дребните битови престъпления , имам предвид , като го свариш в имота си да го гръмнеш , а и тази практика на римското правосъдие да не се лежи наказанието е работела перфектно в ония диви времена , каквито са и сегашните де