Най-предизвикателните древни градове

[ztec]

Древния град Ефес

Според това кой с какви очи гледа на Историята, за някои Ефес е уникален и безценен исторически паметник, а за други – „купища камънак“
Според древните източници, още 2 хил. години пр. н. е. тук е имало град, Апаса, който бил важен център на държавата на хетите през 13-14 в. пр. н. е. Лингвистите приемат, че думата „Ефес“ е дериват от „Апаса“, защото една поредица находки при разкопките на южния склон на хълма под крепостта на Селчук са датирани от второто хилядолетие пр. н. е., които… и т.н.
След падането на ТРОЯ, тракийски групи започнали миграция на юг по Егейското крайбрежие и Западна Анадола, създавайки колонии. Египетски източници от 12 в. сочат надписи на градове, създадени по времето на тези миграции, а на картата има посочен район, наречен Еолис или Йония. Той е посочен също в персийски и асирийски надписи, за него се споменава дори и в Библията.
Та, съгласно легендата,Андрокъл, син на Кодрос, цар на атиняните, и негови приятели, също се увлекли по идеята да си направят град някъде по толкова приятното, живописно крайбрежие на Егея. Но все не можели да се спрат на някое местенце. /Напълно ги разбирам – от Айвалък до Мармарис, крайбрежието е особено красиво и този приказен ландшафт продължава и надолу, по средиземноморското крайбрежие, чак до Анталия/
Тогава Андрокъл се върнал и се изконсултирал с прочутия Делфийски оракул, който му „предал“, че една риба и един глиган ще му укажат мястото, където да си направи град. И пак тръгнали младежите по крайбрежието да си търсят пътя в животаа… Представяте ли си? – Без асфалтови пътища, без крайпътни заведения с биричка и кюфтета, без автомобили, без GSM-ми, без яхтени пристанища из живописните заливчета… На едно място, пътьом, си направили бивак да пренощуват. Наловили си рибка за вечеря и тъкмо да си я пръжнат, един рибок скокнал из тигана, разплискал зехтина, огънят подхванал сухите храсталаци наоколо; от тях, обезумял от ужас, из’фърчал един шопар и хукнал накъде му видят малките очички. Андрокъл го погнал и нали бил млад, здрав и пъргав дреВен младеж, бързо го настигнал и утрепал. Убедени, че пророчеството на оракула се сбъднало, Андрокъл и другарите му рекли „Ей тук ще бъде!“. И основали своя град на това място   
А после Ефес просъществувал там повече от 400 години, управляван от смелия и умен Андрокъл и потомците му     А, когато Андрокъл умрял, бил погребан в едно малко светилище близо до едната порта.
Ефес не веднъж бил нападан от неприятели, но оцелявал, а шести век пр. н. е. бил неговият „златен век“ – по това време градът имал нечуван разцвет… Но, „времето тече и всичко се променя“, както го рекли някога, по време оно, древните гърци. По-късно Ефес бил завлядян от лидийци, после от персийци. През 334 г. пр. н. е. пък Александър Велики го превзел без никаква съпротива от страна на жителите му, заради което, навярно, го пощадил. Но след смъртта му, за населението настъпили тежки дни под управлението на лошия Лизимах. После го достигнали и пипалата на Римската империя, ама пък император Август му дал статут на метрополия. Докато през 262 г. от н. е. градът бил нападнат и разрушен от готите, и никога повече не успял да възвърне предишното си значение.
копирана от тук
https://patepis.com/?p=16683

[ztec]

ТРОЯ

Троя (Troy) е легендарен град и център на Троянската война, описана в епическата поема Илиада на Омир. Троя е забележителност, разположена до брега на сегашната провинция Чанаккале в Северозападна Турция. Местността е вписана в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1998г. През 1870г. заможният германски бизнесмен Хайнрих Шлиман започнал археологически разкопки на областта. Били намерени останки на града от различни епохи. Така се сформирали различните градове Троя през вековете(общо 9 на брой). Троя I - V – първият град е основан през III в.пр.Хр. По време на бронзовата епоха е процъфтявала търговията, тъй като всички търговски кораби към Черно море минавали през града. Троя VI - разрушен около 1300г.пр.Хр. вероятно от земетресение – не са били намерени останки от хора. Троя VII – най-вероятно това е Омировата Троя – от средата до края на XIII век.пр.Хр. Останките показват, че града е бил разрушен чрез война. Троя IX – последният град от археологическите разкопки – основан е от римляните по време на царуването на императора Август и е бил важен търговски център до построяването на Константинопол – столица на римската империя. През византийският период града постепенно западал и накрая изчезва. Години наред градът не е бил охраняван, и е подлежал на множество плячкосвания. До историческите останки на Троя се намира град Трува. Той е построен за да обслужва туристите, които посещават Троя. Освен разкопките, интерес представлява голям дървен кон, построен (на детска площадка) за забавление на малките деца , а също магазините и музея там.



Информацията е взета от:
https://www.nasamnatam.com/grad/Troq.html

[ztec]

КАРТАГЕН

1. Най-значима от колониите, които създали финикииците в западното Средиземноморие била Картаген. През 9в. пр. Хр. колонисти от град Тир основали на африканския бряг град Картаген. В началото градът поддържал връзки с Тир. Скоро обаче това станало невъзможно. Тир попаднал под ударите на големите монархии: Асирия, Вавилон и Персия. Благодарение на географското си положение и на развитата си култура Картаген успял да покори местните племена. Амбициите и търговците му цели не се ограничавали само в Северна Африка. В началото на 6в. пр. Хр. жителите му обърнали поглед към о. Сицилия и Испания. Картаген ревниво охранявал подстъпа към Атлантика, когато стъпил веднъж на Иберийския п-ов, и така на практика той затворил Западното Средиземноморие и осигурил предимство на своите търговци. Картаген се нуждаел от пари, войници и кораби. Парите се набавяли чрез данъка, който плащали зависимите градове. Войската се оказала недостатъчна за големите начинания. Затова в нея били включени африканците, сардинците и иберийците. Скоро градът започнал да прибягва до услугите на наемници. От 3в. пр. Хр. гражданите на Картаген престанали да служат във войската. Картагенската цивилизация не е оставила ярка следа в световната история. Картаген владеел обширни територии, разполагал със силна армия и флот, търговците му плавали до Британия, Картаген се превърнал в един от най-богатите градове, но картагенската държава завещала твърде малко на света. Ние знаем за картагенски книги, но не можем да говорим за някакво действително литературно вдъхновение. Религията и култът на Картаген били жестоки. За да бъдат омилостивени боговете на града трябвали човешки жертви.

2. В средата на 3в. пр. Хр. по-голямата част от Сицилия била заета от картагенските. Източната част оставала под влиянието на гр. Сиракуза, управляван от тирани. Служещите при тях италийски наемници завладели гр. Месана. Те потърсили помощ от Рим и Картаген. За Рим възможността да се намеси в Сицилия и да подчини гръцките градове оттатък пролива изглеждала привлекателна. След известно колебание Сенатът приел предложението и изпратил два легиона в Сицилия. Картаген също нямал нужда от подкана и също изпратил помощ. През 264г. пр. Хр. двете държави застанали една срещу друга. Първата финикийска война започнала. Без да имат собствен флот до този момент римляните се захванали и построили 120 кораба. Сражението при Миле през 260г. пр. Хр. се превърнало в бойно кръщение за римския флот. Рим отбелязъл своя първи морски триумф. Сенатът решил да прехвърли военните действия в Африка. Оттук войната продължила з различен успех за двете страни. През 241г. пр. Хр. римският флот нанесъл решително поражение на картагенските сили. Картаген поискал мир. Цената му била много висока: картагенските трябвало да напуснат Сицилия, да платят огромна сума и да върнат пленниците.

3. Мирът бил сключен, но и в Рим и в Картаген знаели, че двубоят не е завършил. Картаген подновил своето настъпление в Испания. Под командването на Хамилкар Барка картагенската армия разширила на север иберийските владения на Картаген. Рим гледал с безпокойство експанзията на своя враг. Когато Ханибал обсадил и превзел гр. Сагунт военните действия били прекратени и така започнала втората пуническа война.

4. Римляните възнамерявали да водят войната на противникова територия. Но Ханибал ги изпреварил. През пролетта на 218г. пр. Хр. той потеглил към Италия. Той смятал да премине с армията си през алпийските проходи и да навлезе в Италия. Младият пълководец осъществил плана си. Картагенската армия трябвало да бъде спряна преди да проникне в Италия. Обаче римляните закъсняли. През пролетта на 217г. пр. Хр. Ханибал обходил позициите на римската армия. Надвиснала опасност за самия Рим. Консулът Фламиний побързал след картагенците да защити града. Възползвайки се от припряността на римляните Ханибал им нанесъл поражение при тразименското езеро. Опасността накарала Сената да избере диктатор. Това бил Фабий Максим. Той разработил нов план за военни действия. Римляните нямали шанс срещу Ханибал. Макар че тактиката имала успех, изгледите за продължителна война карали мнозина в Рим да настояват за бърза развръзка. През 216г. пр. Хр. край гр. Кана римската армия влязла в решително сражение. Блестящото ръководство на Ханибал донесло победата. Почти цяла Италия паднала в ръцете на Ханибал. Рим трябвало да събира нови войски. В тях били включени и роби. Постепенно положението се променило. Продължителната война изтощила картагенската армия. Паднал бойният дух на наемниците. През 204г. пр. Хр. консулът Публий Сципион начело на 30 000 армия се прехвърлил в Африка. Застрашен, Картаген трябвало да отзове Ханибал от Италия. Така, без да е изгубил сражение Ханибал напуснал Апенинския п-ов. В решителната битка при Зама през 202г. пр. Хр. картагенската армия била разбита. Картаген бил принуден за втори път да иска мир. Рим продиктувал твърде тежки условия: врагът се лишавал от задморските си владения, от военния си флот и не можел да воюва без разрешението на Рим! Оттук нататък нямало сила, която да застраши съществуването на Рим. Той продължил завоеванията си с неотслабваща енергия. На изток все още се държали елинистическите монархии!

ИНформацията е взета от:
www.kaminata.net/topic-t21999.html

[gun]

Браво,наистена много интересна тема

[TRAKER]

Една от последните тези на историци и археолози е 4е троянците били родственици със траките.Едно от доказателствата на тази теза,е 4аша с ритуално предназна4ение,дар от троянски владетел на един от царете на траките.Друго доказателство е Омировата Илияда,в нея се споменават тракийски владетели дошли на помощ наТроя-един от тях е цар Резос с "коне по бели от сняг".Излиза 4е цялата Троянска война е била за контрола на проливите-от едната страна троянците и тракийските и съюзници(тини,кикони,одриси и др.),а от другата страна гърците на4ело с микенците и спартанците.Който владеел проливите,владеел търговията в целия регион на Егея и 4ерно море.Самото име на Троя(Илион)също е от тракийси произход.Явно Херодот ще излезе прав,4е по онова време траките са най-многобройният народ населявал земята.