Керамиката

[IMPTOTAVG]

Колеги , интересувам се от керамика , обаче намирането на литература по темата не е лесна работа. За всеки линк или информация ще бъда много благодарен. Живи и здрави

[vvarbanov]

Колеги , интересувам се от керамика , обаче намирането на литература по темата не е лесна работа. За всеки линк или информация ще бъда много благодарен. Живи и здрави

"Представете си свят в който в кутиите с цигари няма фолио , и бирата е с коркови тапи ...."  Че той такъв беше света до 1966-7 година.Всички цигари бяха без фолио "Слънце","Златна Арда","Варна","Ударник","Дунав".....А бирата и лимонадата до петдесет и някоя година се затваряха с керамично топче прикрепено с тел за шишето.Нямаше обаче металотърсачи ,така че и полза нямаше от това.
Керамиката най добре се учи на живо.Някои парчета от съдовете са по дебели и се запазват по големи.Такива са частите от дръжките,гърловините и дъната.Гръцките амфори имат дебели гладки дръжки ,понякога на тях се намират амфорни печати.Но най характерни са дъната ,най често остри, конусовидни,пресечен конус или леко разширени в основата.Те са плътни и тежки с дължина около 10-15 см.Черно и червенофигурната керамика е луксозна ,познава се най лесно защото е изрисувана и се среща най рядко.Има и сива гръцка керамика,рядко съм я срещал и трудно пуща монети.От тоя период се намират и цели буци керамика от стените и пода на сградите.Станали са такива от високата температура след опожаряване.В тях понякога си личат прътите от които са били изградени стените.В някои райони се среща и местна гръцка керамика,такава съм виждал в Родопите.Ранната римска керамика(битова) е от пресята глина без пясък с хубава гладка повърхност,понякога боядисана ангоба.Срещат се с релефни изображения на хора и животни.Има с вити дръжки,сдвоени и гладки по тях най лесно се определя периода.При късния рим почва да се среща пясък в глината и повече грубо надраскани с гребен съдове.При него и при византията се среща и доста черна керамика.Тях съм ги избягвал затова съм виждал по малко керамика от тяхната.Зелената гледжосана керамика е най характерна за турцията, понякога се намират и много красиви глинени лулички.Сграфито керамиката е най типична за старобългарските селища.Рядко съм намирал славянска с руни.Има много кухненска керамика но тази е най масовата и лесно се разпознава.Ще се радвам колегите да допълнят или да ме поправят ако съм сбъркал някъде.

[jamamoto]

На едно място бях видял керамика,но с по-голяма дебелина 3-4 см. в права форма,това някакви стари керемиди ли са,и от кое време на сам се използват подобен вид стройтелни материяли?

[Джони]

На едно място бях видял керамика,но с по-голяма дебелина 3-4 см. в права форма,това някакви стари керемиди ли са,и от кое време на сам се използват подобен вид стройтелни материяли?

Би трябвало да е подова керамика. И тогава са имали теракот.

[Дядо Трак]

Би трябвало да е подова керамика. И тогава са имали теракот.

Подова керамика ама друг път. Ако изобщо я има излиза на разкопки и то много рядко.
Ямамото е на прав път, керемиди са. Що се отнася откога датира - последно на експедицията на Кози Грамади имаше тракийска сграда покрита с такива керемидиот 5-4 век пр.хр. Има два вида. По стара не съм виждал,но мои колеги казват, че на по-стари разкопки са документирали от 8 век пр.хр. При римския градеж вече са по-чести, но се различават от тракийския.

[Джони]

Добре, но защо да излиза само при разкопки?
Ще се радвам да ни обясниш разликата между подова керамика и керемиди, защото и аз не я знам.

[Дядо Трак]

Добре, но защо да излиза само при разкопки?
Ще се радвам да ни обясниш разликата между подова керамика и керемиди, защото и аз не я знам.

Джони, по принцип пода е най-отдолу и на арх.обект остава едва ли не на кота нула, затова излиза само при разкопки или на табан. По принцип древните са гледали винаги първо покрива да е здрав и там са слагали керемидите. Тракийските дори са по-тежки от римските. Под със теракота се слага само на най-важните сгради. Пример, когато ракопавахме Перперикон, единствено най-голямата църква горе в "малкия дворец" се появи с подова настилка от боядисани в червено теракоти. От такъв грамаден обект само една единствена сграда. Повечето подове са били от глина, която се е поддържала всяка година.

[jamamoto]

Тези се търкалят на върха на един хълм,има следи от зграда,но определено не е кале,най много някой наблюдателен пост.

[zempar]

Подова керамика ама друг път. Ако изобщо я има излиза на разкопки и то много рядко.

рядко ама друг път.
подовата керамика е често срещана в североизточна България а и не виждам кой луд, пък било то и античен човек ще си покрие къщата с прави плочи, 3-4см дебелина, 25-30см ширина и около 40см дължина.
покривната керамика е с леко дъгова форма и дебелината и не надвишава 25мм

[jamamoto]

Това с дебелината ще се разясни като отида пак там и снимам,може и да излезнат 2.5 см. Парчетата са с големина на цигарена кутия,така,че много не може да им се хване леко дъговидната форма,по приличат на прави.

[Джони]

Джони, по принцип пода е най-отдолу и на арх.обект остава едва ли не на кота нула, затова излиза само при разкопки или на табан. По принцип древните са гледали винаги първо покрива да е здрав и там са слагали керемидите. Тракийските дори са по-тежки от римските. Под със теракота се слага само на най-важните сгради. Пример, когато ракопавахме Перперикон, единствено най-голямата църква горе в "малкия дворец" се появи с подова настилка от боядисани в червено теракоти. От такъв грамаден обект само една единствена сграда. Повечето подове са били от глина, която се е поддържала всяка година.

Да. По-ранната керамика от тоя тип май наистина е по-здрава, че даже и малко по-дебела и по-спечена. Все пак би трябвало да има разлика. Аз съвсем нямам намерение да споря със специалист, но ми се струва, че керемидите са малко по-тънки. И друго - не е задължително да бъде само при копане - табан или разкопки, то е едно и също, има и ерозия , а на места нивите са предълбочавани на дълбочина до 80см, а стерилната почва може да бъде и на по-плитко.. Искам и друго да питам, че ми стана интересно. Как да си обясним тоя тип керамика по малките ранни селища, където няма следи от градежи- няма ломен камък и най-вероятно са живели във вкопани землянки?
А иначе е вярно, че е на по-богатите сгради, обикновено е комбинирана с разнотипна съдова керамика - най-вероятно вносна.

[Дядо Трак]

не виждам кой луд, пък било то и античен човек ще си покрие къщата с прави плочи, 3-4см дебелина, 25-30см ширина и около 40см дължина.
покривната керамика е с леко дъгова форма и дебелината и не надвишава 25мм

Напротив, точно са ги покривали и то в планинските райони, имали са специална техника, на раположението на гредите и керемидите и да точно с тази дебелина! Ти тикли не си ли виждал? В целите Родопи къщите са покрити с огромни тежки тикли. Сега съвремения човек казва " да не съм луд, тикли ще си слагам, тва е толко тежко и непрактично, че няма накъде, ще ми падне къщата". Да ама допреди 100 години само такива покриви е имало по високите села в Родопите.

[Джони]

Това с дебелината ще се разясни като отида пак там и снимам,може и да излезнат 2.5 см. Парчетата са с големина на цигарена кутия,така,че много не може да им се хване леко дъговидната форма,по приличат на прави.

Може и парчета от долиум да са. Ако са малки - няма да се забелязва извивката на съда. По калетата долиумите са почти на повърхността, защото няма много дълбок слой почва. Виждала съм цели вкопани и леко стърчат.

[Джони]

Напротив, точно са ги покривали и то в планинските райони, имали са специална техника, на раположението на гредите и керемидите и да точно с тази дебелина! Ти тикли не си ли виждал? В целите Родопи къщите са покрити с огромни тежки тикли. Сега съвремения човек казва " да не съм луд, тикли ще си слагам, тва е толко тежко и непрактично, че няма накъде, ще ми падне къщата". Да ама допреди 100 години само такива покриви е имало по високите села в Родопите.

Да де, но и двамата със zempar говорим за севеоизточна Бг и равнинните райони, където такива практики няма.

[Дядо Трак]

Джони, при ранните се използва дървена конструкция, но неточно както в секашния смисъл. Примерно при най-ранния период 8-6 хилядолетие се използва следната система, набиват се през определен интервал стволове от хвойна или леска, а между тях се слагат по тънки окастерени клони, докато се получи плътна плетеница. После от двете странисе измазва с дебел слой от глина, гюбря и малко сено. Става много здраво! Този градеж се запазва до миналия век, като претърпява изменения през вековете. И естествено не остава следи след толкова години. В Пловдивския музей има изложени фрагменти от такива сгради още в началото. Но ги има из цяла Бг.