Интересна литература за монетосеченето.
Локално монетосечене от Римския императорски период може да бъде открито в източните провинции на Империята. Тук традициите на автономното и градското монетосечене ни връщат далеч в миналото, като много от императорските издания са директно продължение на по-ранните монетни серии. Противно на тази тенденция в някои градове в западните провинции, с изключение на Южна Италия и Сицилия, има отдавна създадени нумизматични традиции. Римското правителство дава известни права за монетосечене на Запад, които са прекратявани след кратък период от време. Монетосеченето на испанските градове е най-изобилно от всички западни провинции, въпреки че дори то не продължава по време на първите три управления на Юлийо-Клавдиевата династия.
В източната част на Империята стотици градове са удостоени с правата за ло-кално монетосечене през първите три века на Императорския период. Тези права обаче се дават или се упражняват периодично от много монетарници. Могат да се от-крият твърде големи промеждутъци от време в изданията на много градове, понякога век и дори повече, а броят на едновременно активните монетарници варира в широк диапазон при различните управления. Пикът на активност изглежда че е достигнат в началото на ІІІ в. сл. Хр., при управлението на Северската династия, след последователното нарастване през предишния век. Следва по-нататъшно западане на локалното монетосечене със забележително изключение при управлението на Гордиан ІІІ и Галиен. След убийството на последния гръцкото императорско монетосечене секва, с изключение на работата в няколко монетарници в Южна Мала Азия и Александрия в Египет. Причината може да се търси във финансовия колапс през шестото и седмото десетилетие на трети век, както и в политическия хаос на Изток след попадането на Валериан в плен при персийците през 260 год. сл. Хр. Редовно издаваните до този момент деноминации в централното монетосечене (сестерция, дюпондий и ас) също преустановяват своето съществуване по това време.
Как стои въпросът на Балканите? В началото на Империалния период тук активни са монетарниците в Македония (Амфиполис, Едеса, Пела, Тесалоника, Филипи), докато в Мизия и Тракия работят само три монетарници (Бизантион, Месембрия, Томи), които издават символични количества монети. Може би най-интересните монетни типове от този период са съвместните издания на Август и тракийския цар Реметалк І (до 46 год. сл. Хр. Тракия не е римска колония), както и по-късните съвместни издания на Август с Коти ІV и Рескупор ІІІ. Тази тенденция на оскъдно монетосечене се запазва и при следващите няколко императора до Адриан, като малки серии монети за първи път започват да издават и Абдера (при Тиберий), Сестос (при Калигула), Перинт (при Клавдий), Калатис, Маронея (при Нерон), Анхиало, Одесос, Филипопол (при Домициан), Деултум, Никополис ад Иструм, Траянопол (при Траян), Бизия, Истрос, Хадрианопол, Цела, Марцианопол (при Адриан), Аполония Понтика, Пауталия, Плотинопол, Топир (при Антонин Пий), Августа Траяна, Дионисопол, Сердика (при Марк Аврелий), Никополис ад Нестум (при Каракала), Виминациум (при Гордиан ІІІ) и последна, за кратко време заработва монетарницата в Дакия (Филип І).
Както споменах, при Адриан вече може да се говори за едно стабилно местно мо нетосечене по нашите земи, но истински апогей то достига при Северската династия. Впоследствие единствено по времето на Гордиан ІІІ монетарниците по нашите земи работят толкова активно и издават такова голямо количество монети. След Филип І и Филип ІІ монетосеченето в градовете по нашите земи запада и постепенно всички монетарници преустановяват своята дейност.
Макар с чисто местно значение и циркулация в ограничена територия, гръцките императрски монети достигат твърде голямо разнообразие на монетни типове и надписи в сравнение с централното монетосечене. Много от тях се издават във връзка с празнуването на публични игри и фестивали, някои монетни типове изобразяват скулптури и здания. Други монетни типове илюстрират различни аспекти от местната митология. Имената и титлите на магистрати и религиозни сановници се появяват в надписите върху опакото на монетите. Тези монетни типове и надписи са от огромно значение за историята, тъй като хвърлят доста светлина към организацията на местното управление в източните провинции на Римската империя.
